Времето има своята формална концепция, но не и фундаментална дефиниция. Знаем по-скоро негови свойства, но не го дефинираме, а всъщност описваме как се държи. Седмото изкуство има тази суперсила да улавя, да интерпретира, съхранява и запечатва сложната концепция за времето. Това коментира в предаването "Сториборд" на pадио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов докторът по физика и технически директор на EnduroSat Виктор Данчев.

"Времето се явява на база на някакви цикличности в мислите на хората, т.е. социалният конструкт време идва на база на някакви повторяеми неща. Започваме да го следим, като създаваме часовници винаги на база на някакво физическо събитие – дали е махало, дали е Слънцето, къде изгрява и какво прави. Във физиката първата по-фундаментална концепция за време е така нареченият "параметър на подреждане“: започваме да си мислим за времето като нещо, което подрежда събития, което казва кое кога се е случило. В модерното ни разбиране за времето, то е още по-изчанчено, защото този параметър може да варира в зависимост от това кой го гледа,“ обясни още той.   

По думите му едни от най-популярните неща в киното са различните ефекти, свързани с времето, които знаем от физиката, и които на пръв поглед са неинтуитивни. "Двете неща, за които се сещам, са или обща теория от относителността, или квантовата механика. И в двете от тях времето има много различни интерпретации. Всъщност това е една от причините тези две теории за най-голямото и за най-малкото и до ден-днешен да се мъчим, но да не можем да ги съберем по някакъв смислен начин, защото в едната от тях, в квантовата механика, времето има смисъл именно на подреждане, т.е. как се случват някакви събития едно след друго, докато в общата теория времето е наравно с пространството. То е нещо, в което грубо казано се движим постоянно, което различни наблюдатели могат да се движат по различен начин в него. И киното е едно от малкото места, в които можем да го изпитаме как би изглеждало това, свързано с човешка съдба. Най-яките филми, които вдъхновяват според мен млади хора да се поинтересуват от това, са свързани именно с този тип теми,“ разясни Виктор Данчев.

"Едни най-популярните примери за филми, свързани с време/пътуване са т.нар. space opera sci-fi – "Фарскейп“ (Farscape), "Старгейт“ (Stargate),  "Стар Трек“ (Star Trek) и подобни,“ разказа още той, като сподели, че класиката "Интерстелар“ (Interstellar) е един от най-интересните и най-реалистични филми, в които някои от представените физични ефекти са истински. "Всъщност това, което знаем за времето, е, че когато се движиш с по-голяма скорост спрямо някой друг или когато си в много по-голямо, по-мощно гравитационно поле, за теб времето тече ефективно по-бавно спрямо за този друг човек. Това е физически ефект. Такъв тип неща мен са ме впечатлявали във филми като "Фарскейп“, когато се случваше например мъж да се окаже, че е по-млад от правнука си. И този ефект, с различният начин на преминаване на времето, е абсолютно възможен.“ 

Кристофър Нолан има тази творческа и концептуална фиксация по времето и това се случва не само с "Интерстелар“, но и "Генезис“ (Inception), където я има тази относителност на времето в различните пространства и реалности, "Дюнкерк“ (Dunkirk) също е филм, който макар да няма фантастични мотиви, показва как времето може по различен начин да се възприема в зависимост това къде и как се намираш, и "Тенет“ (Tenet), където темата за времето и за пътуването във времето е изведена напред. "Човешкото възприятие за време е доста различно и нямаме директно измерване за него. И тук идва въпросът между обективната част, която ние мерим с някакви физически процеси, и в крайна сметка какво са всички тези наши възприятия за времето,“ разясни още физикът.  

Друга интересна тема е пътуването назад във времето, което според думите на д-р Виктор Данчев е много пряко свързано с пътуването по-бързо от скоростта на светлината. Интересното според него е, че математически има решение и на двете, обаче физически не е сигурно дали е възможно да се осъществят. "Завръщане в бъдещето“ (Back to the Future) е един от най-известните филми в тази посока, но друг добър пример е сериалът Dark, който третира точно тези теми, идеи и парадокси. "Математически това решение се нарича Двигател на Алкубиер от една страна, от друга страна – червиеви дупки, които са сходни като концепция. Целият "Старгейт“ е базиран на тази теория. И за да се получи математиката, се изисква да имаме едно нещо, на което му викаме "отрицателна енергия“ или субстанция с отрицателна маса,“ разясни още той.

Според него не е ясно дали физиката би позволила времеви парадокси, като във филма "Завръщане в бъдещето“,  тъй като тук идва проблемът с времето. "Ако въобще е възможно с тъмна енергия или каквото и да било друго връщане във времето, най-вероятно физичните закони на това, което ще ми позволи да се върна във времето, ще са такива, че няма да ми позволят да извърша неща, свързани с нарушаване на себе си. Всъщност тука идват интересните неща във филмите, като много често това нещо по някакъв начин се манифестира в може би най-известния сериал за пътуване на времето "Доктор Кой“ (Doctor Who): когато не можем да посетим една и съща времева зона два пъти в един и същи момент или нещо подобно, не можем да срещнем себе си от миналото, могат да станат някакви буквално счупвания на време-пространството. Та честно казано, ако е възможно пътуване във времето, аз бих очаквал, че по-скоро има някакъв подобен ефект, който чисто информативно не позволява да има информационен парадокс.“

Виктор Данчев сподели cъщо, че за част от тези теми ще разкаже и на предстоящото събитие, озаглавено "Време“, организирано от платформата за популярна наука Ratio, което ще се състои на 27 февруари от 19.00 часа в столичния Sofia Live Club.