Замърсяването на въздуха не се отразява само на здравето на белите дробове и сърцето. Скорошни изследвания установиха, че фините прахови частици също могат да причинят увреждане на мозъка и учените смятат, че най-накрая са разбрали как.

При модели на мишки изглежда, че ултра фините частици във въздуха могат да навлязат в белите дробове, да проникнат в кръвния поток и в крайна сметка да нахлуят в мозъка.

След като токсините присъстват в неврологичната тъкан, те са много по-трудни за имунната система да се изчисти. Всъщност авторите откриха, че частиците във въздуха се задържат в мозъка по-дълго от всеки друг орган в тялото на мишката.

Все още не е ясно дали същите пътища съществуват при хората, но откритията предполагат, че ако частиците са достатъчно малки, те могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера – контролна точка, която обикновено спира опасните разтворени вещества и други вредни компоненти в кръвта да достигнат централната нервна система.

Пропуснатата кръвно-мозъчна бариера е била свързвана с когнитивни увреждания и преди , но настоящото проучване е едно от първите, които показват замърсители на въздуха, които се прокрадват от граничния патрул на мозъка.

Преди това учените смятаха, че фините прахови частици не могат да преминат кръвно-мозъчната бариера. Вместо това се смяташе, че частиците стигат до мозъка през носа или нервните клетки на червата , които са пряко свързани с централната нервна система, пише sciencealert.com.

"Тази работа хвърля нова светлина върху връзката между вдишваните частици и как те впоследствие се движат около тялото“, обяснява екологичният наноучен Iseult Lynch от университета в Бирмингам в Обединеното кралство.

Днес се знае много повече за това как замърсяването на въздуха влияе върху сърдечно-съдовата система, отколкото върху централната нервна система.

През последните години обаче хроничното излагане на замърсен въздух в големите градове е свързано с невровъзпаление и когнитивен спад , дори при млади хора. Някои от уврежданията изглеждат зловещо подобни на болестта на Алцхаймер , която също е свързана с пропускане на кръвно-мозъчната бариера.

При анализиране на цереброспиналната течност на 25 души, изложени на хронично замърсяване на въздуха, изследователите откриха доказателства (в около една трета от групата) за частици, които са опасни замърсители на въздуха, включително желязо, калций, малаяит (CaSnSiO 5 ) и анатаз титанов диоксид .

Констатациите показват, че токсичният въздух по някакъв начин нахлува в течността, която къпе мозъците ни.

За да тестват тази идея допълнително, изследователите се обърнаха към мишки.

Когато черни въглеродни частици и частици титанов диоксид се инжектират директно в белите дробове, заобикаляйки напълно носа, авторите откриват, че токсините нахлуват в мозъка на мишката чрез циркулиращата кръв.

"Поразително“, отбелязват авторите , "структурата на [кръвно-мозъчната бариера] беше повредена“ и това позволи приблизително 20 процента по-голямо изтичане. В няколко среза от мозъчна тъкан на мишка бяха открити токсични частици вътре и извън кръвоносните съдове близо до кръвно-мозъчната бариера, което допълнително подпомага разрушаването на сигурността.

В петриево блюдо авторите също показаха директно преместване на ултра фини частици през клетки, които изграждат кръвно-мозъчната бариера.

Междувременно мишки, които не са били изложени на замърсители на въздуха, не показват никакви признаци за токсини в мозъчната им тъкан.

При тези, които са били изложени, авторите са забелязали експоненциален спад на замърсителите във въздуха от всички органи на тялото на мишката след около един ден, но мозъкът е по-бавен да отделя токсините.

"Следователно тези констатации предлагат набор от доказателства за доказване на рисковете от замърсяване с прахови частици за [централната нервна система] и за изясняване на пътя на експозиция на екзогенни частици от вдишване до мозъка“, пишат авторите .

"Въпреки това е необходимо по-пряко доказателство за експозицията и транспортните пътища на околните фини частици от вдишване през кръвния поток и увреждане на [кръвно-мозъчната бариера] към мозъка, което изисква по-нататъшно подробно изследване, включително епидемиологични проучвания, в бъдеще“.