Деня на народните будители честваме за пръв път през 1909 г. в град Пловдив, като тогава все още е бил неофициален. Истинската необходимост от празника сякаш настъпва в междувоенния период като контрапункт на обезверяването и краха на българския национален идеал след край на Първата световна война.

Човекът с особен принос за всенародното му честване е Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Омарчевски предлага датата 1 ноември като официален ден на българските народни будители през 1922 година. По повод обявяването на празника за общонационален, министърът казва: 

"Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си.."

И още :

"...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...

Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений"

За празника е била избрана датата 1 ноември, защото е и Денят на покровителя на българския народ св. Иван Рилски. Славата на пръв будител на нацията ни пък заслужено носи Паисий Хилендарски, който през 1762 г. написва "История Славянобългарска" и поставя началото на българското пробуждане.

Сред будителите са и десетките борци за национално освобождение, хора допринесли за образованието, науката, културата, а и за духовното развитие на България. Сред най-известните са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. 

В този смисъл можем да кажем, че будителите са свръзката между миналото, настоящето и бъдещето в една нация. Техните дела са крепителна сила и извор на вдъхновение, даващо посоката за бъдещето. Будител може да бъде и всеки от нас!

Пожелаваме Ви топло посрещане на празника!