Теломерите са част от човешката ДНК и служат за защита на хромозомите. Представляват последователно подредени и повтарящи се двойки, наподобяващи миниатюрни тапи с определена дължина. Те играят централна роля в процеса на стареене, а хроничните заболявания, наследствеността, нездравословният начин на живот и особено високите нива на стрес допринасят за скъсяването им. Когато теломерите се променят на дължина, това се отразява пряко и на мозъчната  структура. 

Теломерите стават все по-къси с всяко клетъчно делене. Ако размерът им се намали дотолкова, че гените, които защитават, могат да бъдат увредени, клетките спират да се делят и обновяват и това е един от механизмите на стареене.

За да изследват влиянието на дължината на теломерите, учените провеждат изследване, като определят размера им с помощта на полимеразна верижна реакция и използват магнитно-резонансна томография, за да изчислят дебелината на мозъчната кора на всеки участник.

Дължината на теломерите се счита за маркер за биологичната възраст на човек за разлика от хронологичната, която определяме в години с числа. Така, от двама души на една и съща хронологична възраст, човекът с по-къси теломери е с повишен риск от развитие на заболявания, свързани с възрастта, като Алцхаймер, рак и дори по-кратка продължителност на живота. 

Учените смятат, че ключът към това да останем млади е да успеем да отложим скъсяването на теломерите възможно най-дълго. В Института "Макс Планк“ в Лайпциг, който се занимава с когнитивността и човешкия мозък, подлагат участниците в едногодишното проучване четири пъти на ЯМР с интервал от три месеца. Така изчисляват дебелината на мозъчната кора, която  става все по-тънка с напредването на годините. 

Резултатът е любопитен - биологичната възраст може да се променя, признаците на стареене – също, и то само в рамките на три месеца. Скъсяването на теломерите се свързва с изтъняване на мозъчната кора, а когато се удължават, се отчита  тенденция към удебеляване на кората. Този резултат предполага, че дори краткотрайните промени в дължината на теломерите отразяват колебанията в здравето и състоянието на стареене на тялото като цяло.            

Изследователският екип е потърсил данни и за това кои мерки или поведение са най-ефективни за спиране и дори обръщане на процеса на биологичното стареене. На този етап се смята, че вече имаме инструмент за възстановяване на теломерите и това е ензимът теломераза. Открита е през 1984 г. от екип учени с ръководител д-р Елизабет Блекбърн, която 25 години по-късно получава Нобелова награда за откритието си как теломерите защитават хромозомите.

Участва и в изследване на Медицинския факултет на Калифорнийския университет за ефектите на пълноценната растителна диета върху активността на ензима и прави невероятно откритие. Част от участниците в проучването променят хранителните си навици и начина си на живот в продължение на три месеца. 

Следват здравословна растителна и нискомаслена диета с много плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови и без месо, мляко, яйца и силно преработени храни и с умерено спортуване, съчетано с практики за намаляване на стреса. Кръвните им тестове показват, че теломеразната активност се е увеличила с 29 до 84 процента. 

Това засега е първият и единствен научно доказан метод за постигане на промяната. Налице е удължаване на теломерите - биологично подмладяване, намаляване на теглото, нивата на холестерола, кръвното, показанията на черния дроб, пише zdrave.to. Последващо проучване служи за контрол на резултатите – в него част от участниците практикуват здравословен начин на живот в продължение на пет години. Контролната група се храни нормално и рядко включва техники за релаксация и упражнения в ежедневието си. 

Резултатите - теломерите на контролната група са по-къси, а при останалите са нараснали и клетките са се подмладили. Растителната диета може да обърне процеса на стареене, затова експертите препоръчват избягване на преработените храни, тлъстите меса, прясното мляко и бялото брашно, защото ако теломерите са се скъсили драстично, клетката не може да се дели и умира. Учените са категорични - хората с по-дълги теломери живеят по-дълго и са по-здрави от хората с по-къси теломери.