Времето в столицата е идеално за разходки. Sofia24.bg ще ви разкаже за едно интересно място, което е разположено над София в планината Витоша, в живописна природа сред букови гори до Драгалевска река край пътя за хижа "Алеко“ и Черни връх. Става дума за Драгалевския манастир, който носи името “Успение Богородично". Той се намира на 1 километър от софийския квартал "Драгалевци" и на 600 метра от софийската вилна зона Милкова кория.

Това е един от най-красивите храмове в България. Основан е от цар Иван Александър като манастир подчинен пряко на патриарха и освободен от данъци. Тези най-стари сведения за манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман, дадена на манастира. Той става прочута обител и с основание е наричан "Царски манастир“ и макар да не е централен, е най-издигнатият сред 14-те манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.

Драгалевският манастир представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида и на двамата му синовете Никола и Страхил са с особена стойност. Малката му църква се сдобила с красиви стенописи, част от които могат да се видят и днес. 

Манастирът е възстановен в средата на ХV век, като става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV – ХVІ век е центърът на Софийската книжовна школа. Там са преписани и създени редица български християнски книги. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света гора в Атон. 

В XVIII век църквата "Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII век. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII век е основано килийно училище с постоянен учител. През 1871 – 1872 при основаването и работата на софийския комитет Васил Левски многократно отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски (1862), където се запознава с Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. 

Днес в двора на манастира има плоча на която е написано, че през годините 1870-1872 при посещенията си в Софийско, Апостолът на свободата Васил Левски е намирал убежище и е провеждал заседания на революционните комитети от София и околните села. 

През 1932 г. църквата е разширена. Днес нейните 2 части са едно цяло и са паметник на културата от национално значение. Останалите сгради наоколо са нови  и са в български национален стил. Там българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ и принц Кирил.

Днес манастирът е женски. До него се стига по асфалтиран път, отклоняващ се от шосето към Щастливеца. В момента в някои части на манастира тече ремонт, видя репортер на Sofia24.bg. Това обаче не спря столичани, които напълниха двора на манастира на Цветница.