Тъй като черешите са тъкмо в сезон, сега е и времето, когато са най-вкусни и ги похапваме в най-голямо количество. И макар да съдържат костилка, това изобщо не ни е карало да ги избягваме. Оказва се обаче, че все пак е добре да имаме едно наум точно за костилките.

За разлика от динените семки, с черешовите костилки е добре да сме по-внимателни и да избягваме поглъщането им, тъй като това крие известни рискове за здравето ни.

Най-напред те са доста малки по размер и това ги прави особено лесни за неволно поглъщане, което може да причини задавяне, особено при децата.

Освен това обаче костилките на черешите съдържат концентрирано количество вещество, наречено амигдалин, което може да бъде опасно, когато попадне в организма ни. Това съединение взаимодейства с ензимите в слюнката ни и образува цианид - силно токсичен химикал. Дори малки дози цианид могат да причинят болка в гърдите, затруднено дишане, замайване и повръщане. В по-тежки случаи и редки случаи може да доведе и до смърт.

Добре е да имаме предвид, че други плодови костилки, като тези от праскови, кайсии и сливи, също съдържат амигдалин. Но неговата концентрация варира в различните видове плодове и дори в плодовете от един и същ вид, в зависимост от това къде се отглежда.

Въпреки съдържанието на това съединение в черешовата костилка, то не е потенциално опасно, ако я погълнем цяла. Това е така, тъй като то се намира в центъра ѝ. Ако костилката е цяла, амигдалинът няма как да взаимодейства със слюнката ни, за да образува цианид. Ако се случи така, че без да искаме погълнем костилка на череша, тя най-вероятно просто ще премине през храносмилателния ни тракт и няма да ни причини проблеми, предава lifestyle.bg.

Опасна тя може да бъде, в случай че е счупена, тъй като тогава амигдалинът се освобождава и може да се превърне в цианид. Но предвид, че костилката е доста твърда и е по-вероятно тя да ни счупи зъб, отколкото ние да я счупим със зъб, рискът от натравяне е сравнително нисък, пише Delish.