Избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп събра администрация с безпрецедентно богатство, надминавайки собствения си рекорд от първия мандат с милиарди долари.

Това са хора с пари, подкрепени от други хора с още повече пари - като идеологически ги събира вярата в напълно неконтролираните технологии като решение на всички икономически и социални проблеми.

Една много богата администрация

Списъкът на най-богатите членове включва Илон Мъск с над 300 милиарда долара, самия Тръмп с 5,4 милиарда и Стивън Файнбърг с 5 милиарда, пише Axios, цитиран от money.bg.

Освен Тръмп, Мъск и съпредседателя на Департамента за правителствена ефективност (DOGE) Вивек Рамасвами, поне 11 други милиардери ще заемат ключови роли в администрацията. Те са избрани да ръководят министерствата на финансите, търговията, образованието, вътрешните работи, Администрацията за малкия бизнес и НАСА.

Технологичният инвеститор Дейвид Сакс ще служи като съветник по изкуствен интелект и криптовалути в Белия дом. Финансистът Стивън Файнбърг е номиниран за втората позиция в Пентагона, а роднини на семейство Тръмп - Чарлз Къшнър и Масад Булос - са назначени на дипломатически постове заедно с милиардера дарител Уорън Стивънс.

Само кабинетът на Тръмп се оценява на поне 10 милиарда долара според изследване на Axios и организацията Americans for Tax Fairness. С включването на Мъск, Рамасвами и други богати назначения, общото нетно състояние на върха на администрацията на Тръмп вероятно надвишава БВП на стотици страни, включително Финландия, Чили и Нова Зеландия.

Пари при пари отиват

"Позлатеният" кабинет на Тръмп е резултат от избори, в които милиардерите похарчиха безпрецедентни суми в историята на САЩ - предимно в полза на републиканците. Въпреки това демократите загубиха значителна подкрепа сред работническата класа, което показва, че популисткото послание на Тръмп и богатството, което той представлява, отново са били подценени.

Назначаването на толкова много от най-големите дарители и милиардерски съюзници на Тръмп на ключови позиции крие риск от конфликти на интереси и етични проблеми - точно онези блатисти условия, които Тръмп се е заклел да пресуши. Това може да подсили популисткото ляво течение в политиката, което характеризира днешна Америка като "олигархия".

Мъск вече демонстрира вида неумела реторика, която би позволила на демократите да представят милиардерите на Тръмп като безнадеждно откъснати от реалността. "Трябва да намалим разходите, за да живеем според възможностите си", заяви той дни преди изборите, добавяйки: "Това неизбежно включва известни временни трудности, но ще осигури дългосрочен просперитет."

Утопия в реалността

Тръмп подчерта, че "Големите технологични компании (Big Tech) са се развихрили от години" и обеща да продължи борбата срещу тези злоупотреби, започната в първия му мандат.

Назначенията му за момента показват, че антитръстовият натиск срещу компании като Meta, Google и Amazon (нееднократно обявявани от Тръмп за врагове) ще продължи - докато в същото време Комисията за ценните книжа и борси ще се окаже с привърженик на криптовалутите начело. Джеф Безос от Amazon вече на няколко пъти се изказа ласкаво за новия президент и на практика срина репутацията на своя Washington Post, като му забрани да подкрепи Камала Харис на изборите. Марк Зукърбърг пък е ходил на вечеря при републиканеца. Явно технологичните гиганти са готови да посрещнат новия-стар президент с хляб и сол.

Тръмп специално спомена "Малките технологични компании" (Little Tech), термин, издигнат от влиятелните технологични инвеститори Марк Андреесен и Бен Хоровиц, които дариха милиони на кампанията му. Рисковите капиталисти са навсякъде около Тръмп - самият вицепрезидент Джей Ди Ванс е бивш такъв, а за изстрелването му в голямата политика много усилия положи известният консервативен технологичен предприемач Питър Тийл.

Андреесен и Хоровиц очертаха "Дневен ред на Little Tech", който критикува регулаторния контрол върху криптобизнеса, твърдейки, че технологичните монополисти задушават стартъп екосистемата. Те призоваха за "цялостна правителствена програма" за насърчаване на технологичното превъзходство на САЩ.

Техните виждания, очевидно споделяни и от кръга около Тръмп, не включват само технологичните компании.

Преди година Андреесен написа манифест, в който осъди "регулаторното завладяване" от страна на големите монополи, но също така посочи като пречка пред развитието корпоративна социална отговорност, управление на риска, доверие и безопасност, технологична етика и устойчивост.

Според него подкрепящите тези "идеи зомбита" са жертва на негодувание, горчивина и ярост и затова "трябва да им помогнем да намерят изход от лабиринта на болката, в който сами са се вкарали".

Ако това не звучи достатъчно като описание на нов социален строй, то ето какво милиардерът предлага като решение на социалните проблеми: "Вярваме, че няма съществен проблем, независимо дали е създаден от природата, или от технологиите, който да не може да бъде решен с повече технологии".

Сега авторът на тези думи има лостовете, за да ги превърне в действия. Въпросът е дали резултатът ще е очакваният от него, а и от гласувалите за Тръмп.