Тиква може да намерим през почти цялата година и почти навсякъде. Има специфичен и уникален вкус, който й позволява да се комбинира с много продукти в много ястия.

Хранителният й състав е богат на полезни вещества и носи някои от най-важните предимства за организма. Историята на тиквата може да проследим хиляди години назад от времето на ацтеките и маите.

Тиквата е вид зимен скуош. Тя е универсален и популярен плод, с различни сортове, багри, но най-познатите обикновено са с оранжев или жълт цвят. Тиквите имат дебела кора, месеста вътрешност и сърцевина, пълна със семки. Те също се използват много често в кулинарията за направата на масло или печени.

Тиквите, обикновено се свързват с есента и сезона на Хелоуин, където често се издълбават за направата на фенери. Освен това тиквите се използват и широко в готвенето, известни са със своя отличен вкус и хранителни предимства.

Вътрешността на тиквата е сладка и нежна, което я прави подходяща за различни ястия. Често се използва за приготвяне на хляб, пайове, супи и други всеразлични печива. Тиквените семки, известни също като пепита, се пекат и консумират като лека закуска или се използват като добавка в салати и други ястия.

Тиква обикновено се бере през есента, когато е напълно узряла. Може да я съхраняваме няколко месеца на някое сухо и хладно място.

Произход

Тиквите произхождат от Северна Америка и историята им може да се проследи хиляди години назад. Смята се, че са култивирани за пръв път в Мезоамерика, която е съществувала в днешните райони на Мексико и Централна Америка.

Най-старите доказателства за съществуването на тиква датират от около 7000 до 5500 г. пр. н. е., където в планините Оахака, Мексико, били открити тиквени семки.

Тогавашните местни народи, като ацтеките и маите, отглеждали плодовете заедно с култури като боб и царевица.

Тиквите били важна част от храненето им. Използвали ги по различен начин и не само ги консумирали на момента, но ги изсушавали, за да ги съхранят за по-дълъг период от време.

Плодът е играл важна роля и в индианската култура. Те го използвали в различните си церемонии, както и за медицински цели. Тиквата била представена на ранните европейски заселници в Северна Америка и се разпространила в Европа основно чрез търговия.

Европейските колонизатори, включително испанските и португалските, се натъкнали на тикви по време на пътуванията си до Америка. Те донесли тиквените семки в Европа, където плодът набира популярност. С течение на времето били разработени различни сортове тикви чрез селективно размножаване и култивиране.

Най-първичната асоциация на тиквите с есента е свързана с обичая за издълбаването им за празника Хелоуин от 19-ти век. Тази традиция произлиза от Ирландия, където те отстранявали вътрешността и дупчили външността на репи или картофи. По-лесно достъпните и големи тикви станали предпочитани за тази цел в Северна Америка.

До днес тиквата присъства в кулинарията, обичаите и фестивалите на много народи. Запазва силните си позиции и остава символ на есента и Хелоуин.

Хранителни стойности

Освен с вкус, тиквите могат да се похвалят и с хранителните си предимства. 100 грама сурова месеста част от тиква съдържа приблизително:

– 26 калории

– 6,5 г въглехидрати

– 0,5 г фибри

– 1 г протеин

– 0,1 г мазнини

В нея може да открием богато наличие на витамин C, както и още други витамини и минерали като:

– Бета-каротин – предшественик на витамин А

– Калий

– Магнезий

– Желязо

– Фосфор

– Калций

– Цинк

Дори и в малки количества, в плода има съдържание на витамин Е, витамин К и няколко витамина от група В.

Хранителните стойности на тиквата може да варират в зависимост от сорта или начина на приготвяне на плода.

Семките от тиква – pepitas, са богати на хранителни вещества и предлагат свой собствен набор от хранителни стойности. Разглеждат се отделно от месестата част на тиквата заради по-различния си състав, пише forlife.bg. Те са добър източник на здравословни мазнини, протеини, фибри и различни минерали, включително цинк, магнезий и желязо.

Лечебните свойства на тиквата

Препоръчва се при хора с хипертония и висок холестерол. Тиквите осигуряват няколко полезни за здравето облаги, поради наличието на биоактивни съединения и хранителни вещества. Те са ключови за цялостното здраве, могат да поддържат функцията на имунната система, здравето на очите и сърцето.

Благодарение на калия, тиквата е един от най-добрите естествени диуретици, които премахват оттоците при бъбречни и сърдечносъдови заболявания. Фосфорът и магнезият пък подобряват паметта и функцията на нервната система.

Антиоксиданти

Тиквата е много добър източник на антиоксиданти, включително на бета-каротин, което е и причината за оранжевия й цвят. Антиоксидантите помагат за защитата на тялото срещу възпаление или увреждане, причинено от вредните свободни радикали. Намаляват риска от хронични заболявания, като сърдечни такива и някои видове рак.

Здрави очи

Бета-каротинът се трансформира във витамин А в тялото, което е от важно значение за поддържане на здраво зрение у човек. Консумирането на храни, богати на бета-каротин, като тиквата, може да намали риска от макулна дегенерация, която е свързана с възрастта.

Фибри и храносмилане

Тиквата има голям набор от диетични фибри, които са полезни за здравето на храносмилането и на стомаха, затова се препоръчва и на хора със запек. Фибрите насърчават функцията на червата, помагат и предотвратяват констипация, поддържат здрав микробиом на червата.

Фибрите са от помощ и за сърцето, тъй като понижават нивата на холестерол и регулират кръвното налягане. Освен това високото съдържание на вода в тиквите може да помогне за хидратацията на организма и правилното храносмилане.

Тегло

Ниското съдържание на калории и наличието на фибри в тиквата поддържат организма ни сит за повече време. Ако включим плода в хранителния си режим, може да намалим общия прием на дневни калории, като това ще доведе до по-добро храносмилане и сваляне на килограми. А в комбинация с тренировки и подходящи добавки може да постигнем постоянен резултат.