Емил Нешев или бате Емо, както го знаят всички, тренира и вдъхва надежда на момичета и момчета, които са лишени от нормално ежедневие. Преди много години получава тежка контузия и се оказва прикован на легло. И точно когато надеждата е на път да затръшне вратата зад себе си, младият спортист по чудо успява да се вдигне на крака и тотално да преосмисли живота си.

Десетилетия по-късно той е един от малкото хора в България, които са се заели с нелеката задача да тренират деца с аутизъм и други специални потребности.

"Когато имаш мечта и я гониш, няма как да не я постигнеш. Тук се събират съдби на родители, които иначе никой не вижда. Създадохме семейство от хора, които живеят на добра воля, с отдаденост. Психотерапевти, диетолози, кинезитерапевти, събрали сме всякакви специалисти. Тук сълзите са от щастие. Постигнах това, за което съм мечтал. Никой не иска да си ходи, защото намират себеподобни. Да създадеш не само движение и усмивка на децата, но и да вкарам родителите вътре", заяви пред NOVA той. 

Цвети е на 35 години, а синът й Илиян е на 11 години. 

"Когато беше на 2 г. и 8 месеца се оказа, че е с диагноза аутизъм. Всеки шум и аромат за него беше непоносим. Падаше на земята, удряше си главата и си запушваше ушите. Казах си "нямаш право да си слаба". Ако родителят потъне в негативни емоции и се предаде, няма шанс за детето", обясни тя.

Разказва, че детето не осъзнава, че има Коледа и не очаква подаръци. 

"Много са трудностите, много и хубавите моменти. Научих се да се радвам на малките стъпки. За мен беше празник когато успя да си обуе за пръв път чорапите. На 10 г. за пръв път духна свещичка на рожден ден. Предразсъдъците на обществото са много трудни за преборване. В метрото са ми правили забележка за звуците, които издава. Станах много по-приемаща, не съдя и не слагам етикети. За да се държи някой по определен начин, има история, има защо да го прави", убедена е майката.