Рей Курцвейл е виден американски учен и футуролог, един от фундаменталните съвременни изследователи на постиженията в областта на изкуствения интелект. Още от 1990 г.  той публикува смелите си прогнози, много от които впоследствие стават академични. За тях разказаха футурологът доц. д-р Мариана Тодорова и водещата на предаването "Сценарий от бъдещето“ на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова.

Курцвейл е бил технологичен директор на Google и един от основателите на от Singularity University. "Това не е типичният университет, който познаваме. Той е разположен в базата на НАСА и там се правят много обучителни програми, ориентирани към технологиите, иновациите и бъдещето. Най-успешните от тях биват финансирани и се създават стартъп компании. Първият успешен проект на Singularity University е 3D принтерът“, разказа доц. Тодорова.

С книгата си "Сингулярността е близо“ Курцвейл въвежда понятието "сингулярност“ в обращение. Още през 1990 г. той казва, че единението на човека и компютъра ще бъде през 2050 г. Сега той смята, че това ще се случи много по-рано – в следващите 10 до 15 години.

Рей Курцвейл прави 200 прогнози за бъдещето, като много от тях всички се сбъдват. Единствената неточност е разположението във времето, допълни Мариана Тодорова.

"Рей Курцвейл е учен и е могъл да проектира накъде ще се развиват компютрите. Най-добрите прогностици са тези, които използват логико-интуитивни методи“, заяви футурологът.

Най-точната и успешна прогноза на Рей Курцвейл за последното десетилетие на 90-те години е, че ще се появят компютри, които ще имат изключително силна изчислителна мощ. Те ще заменят много професии, ще съкратят документооборота и ще дадат началото на един машинен интелект, който ще си сътрудничи с човека. "Той стига отвъд това, като казва, че хората ще могат да си говорят с този интелект, като ситуира това събитие през 1995 г.“, допълни доц. Тодорова.

Курцвейл прогнозира, че още през 90-те години на ХХ век ще се въведе лицево разпознаване, визуални и говорни модели, електронни ключалки, бум на споделената икономика и появата на компании като Airbnb. Смята, че всички музиканти ще си сътрудничат с изкуствен интелект за създаване на синтетична музика.

Според Курцвейл в началото на ХХІ век документите вече няма да съществуват на хартия. Медиите пък ще използват компютърно генерирани водещи. Тогава той прогнозира и появата на мобилните телефони, видеочатовете, машинните преводачи. Според него телефоните ще разполагат с интелигентен телефонен секретар, който ще резюмира разговорите.

Автономните автомобили, наречени от него "кибернетични шофьори“, по това време вече ще могат ни придвижват от точка А до точка Б с минимална човешка намеса. "Към днешна дата знаем, че това е хипотетично възможно, но те не са изцяло автономни, могат да се движат само в определени отсечки, снабдени със сензори за интернет на нещата и с много допълнителни условия. За 2024 г. той прогнозира, че елементи от изкуствения интелект ще станат задължителни в автомобилното оборудване“, разказа доц. Тодорова.

Рей Курцвейл смята, че в началото на века хората ще използват екзоскелети, които ще позволят на хора с парализа да възвърнат нормалните си жизнени дейности и показатели. "Това е прогноза, която за момента все още не се е сбъднала, но сега вече има предпоставки“, коментира футурологът.

Той прогнозира, че до 2010 г. лекарствата, които са проектирани за различни заболявания, ще бъдат тествани не върху опитни животни, а върху човешки биохимични симулатори. "Това са дигиталните близнаци. Може би ще ни е много трудно да създадем пълен дигитален близнак. На органите би било възможно, но ако е на мозъка, ще бъде много сложно“, поясни Мариана Тодорова.

Курцвейл прогнозира появата на зрителни и четящи машини, които ще помагат на хората, които не чуват и не говорят, да се ориентират по-добре. "Вече има такива проекти с различен тип чипове. Това също е удар в десетката, отново обаче с времева разлика“, допълни тя.

Според футуролога през 2020 г. персоналните компютри ще достигнат до изчислителна мощ, сравнима с потенциала на човешкия мозък. "Изчислителна мощ, разсъждения, причинно-следствени връзки съществуват до някаква степен. Съзнателност и комплексна интелигентност – не. Тук е интересно да кажем, че той разделя машините на два вида – интелигентни и съзнателни машини. Във втората категория той включва този феномен – сингулярност. Предполага, че това ще се случи през 2050 г.“, обясни Мариана Тодорова.

Пак за 2020 г. Курцвейл прогнозира, че смесената реалност ще бъде факт. "Когато някой ни се обади, телефонът ни ще прожектира много реалистична триизмерна холограма на човека. Тази холограма ще бъде свързана и в реално време ние ще виждаме как той премигва и се движи. Проблемът с холограмите е, че за да се случат, трябва да има много мощен и бърз интернет и той да е безжичен. "Starlink“ и всички други работят в тази посока, но той все още не е факт“, коментира доц. Тодорова.

Курцвейл смята, че до 2020 г. компютърът ще е преминал Теста на Тюринг. "Вече знаем, че има нужда от нова дефиниция на Тест на Тюринг, която да улавя съзнанието“, отбеляза футурологът.

За 2022 г. Курцвейл прогнозира, че в САЩ и Европа ще бъдат въведени закони, регулиращи отношенията между хората и роботите. Дейността, правата и задълженията на роботите и други ограничения ще бъдат формализирани.

За 2025 г. той прогнозира появата на масовия пазар на всякакви умни джаджи и импланти. "Това вече се случи, но ще има забавяне заради регулациите и моралните принципи. Когато са преносими устройства, няма проблем, но когато са вътре в човешкото тяло, може би ще трябва да се внимава“, коментира доц. Тодорова.

Рей Курцвейл смята, че през 2026 г. всички рутинни бизнес транзакции, покупки, пътувания и резервации няма да се извършват от нас, а от нашия виртуален асистент. "С Copilot това ще бъде възможно. Според мен тази прогноза ще съвпадне, дори може да е закъсняла“, допълни Мариана Тодорова.

Той смята, че благодарение на научния прогрес ще удължаваме живота си с повече време, отколкото сме живели до момента. "Вероятно тук е повлиян от Питър Диамандис, който е изцяло посветен на това. Дори Neuralink да се усъвършенства дотолкова, че ние да можем да сваляме нашето съзнание, не вярвам това да стане скоро. С коктейлите за дълголетие, които "Харвард“ направиха, лека-полека ще вдигаме границите, но в близките 20-25 години не виждам някакъв такъв експоненциален скок“, заяви футурологът.

Курцвейл смята, че персоналният робот, способен напълно самостоятелно да изпълнява сложни действия, ще стане нещо обичайно до  2027 г., като хладилника и кафе машината. "Вървим по този път, но фината моторика все още е проблем. ChatGPT 4 и 5 ще бъдат свързани с роботи и има измислена система как роботите да се ръководят от такъв тип модели на информация, така че е много възможно“, смята Мариана Тодорова.

Според учения ускоряващата се възвращаемост от напредъка на компютърните технологии ще доведе до огромна икономическа експанзия и до ценова дефлация. "Няма как тази прогноза да бъде по-неточна, защото той не предвижда такива анахронични събития като войната между Руси и Украйна, новите конфликти в Газа, кризата за ресурси и това, че се налага цели системи да се рекалибрират преди да бъдат възможни алтернативните проекти за реализация“, коментира футурологът.

През 2030 г. Курцвейл смята, че комуникацията между хора и компютри ще се извършва само езиково или визуално. С ChatGPT 4о това е така и към 2030 г. това ще е новото нормално“, смята доц. Тодорова.

Пак в този период според него наноинженерните машини ще започнат да се прилагат в производствения процес. "Това означава, че малки роботчета, които ще можем да виждаме с микроскоп, ще асемблират всякакъв тип тъкани и материи, включително биологични. Производството на тъкани, материи, материали и сплави ще бъде на ниво нанороботи. Трудно, но не невъзможно към 2030 г.“, допълни Мариана Тодорова.

Ученият смята, че към 2029 г. проекти като Neuralink ще станат масови. Според Мариана Тодорова това е напълно възможно.

През 2030 г. той очаква, че ще има триизмерна визуалност, слухова виртуална реалност, висока разделителна способност и всеобхватни тактилни средства, които ще позволят на хората да правят практически всичко с всеки, независимо от физическата близост. "Хипотетично сетивата вече се имитират. Ще се симулира с всякакъв тип сензори, ултразвук, мирис и какво ли още не. В момента, в който холограмите станат възможни, към тях ще има един допълнителен набор от функционалности, които ще имитират топлина, допир, гъдел“, смята доц. Тодорова.

Курцвейл прогнозира, че през 2031 г. всички органи ще бъдат принтирани с 3D-принтери. "Органите можем да ги принтираме, но да преповторим биохимичните реакции само след 5 години е много трудно. За пикочен мехур, ретина, колянна става, част от черепа или скелета, вена или дори сърце – да, защото там няма биохимични реакции“, коментира Мариана Тодорова.

Според учения през 2032 г. нанороботите ще започнат да се използват за медицински цели. "Това е възможно благодарение на концепцията за капсули, които влизат вътре и премахват плаката от мозъчните съдове или предсърдието и така удължават живота и пречат да се случи инфаркт или инсулт. Вярвам, че ще стане“, заяви футурологът.

През същата година според Курцвейл по пътищата ще се движат самоуправляващи се автомобили и те ще бъдат доминиращи. Според Мариана Тодорова това няма да се случи. "Ще стане само като пилотни проекти в подредени нови изкуствени градове, но не и в градове с архитектура от стотици години.“

Рей Курцвейл прогнозира първата среща на човека с изкуствен интелект през 2034 г. Според Мариана Тодорова това може да се случи по-рано.

До 2035 г. Курцвейл смята, че космическата техника ще стане достатъчно развита, за да осигурява надеждна защита на Земята от сблъсък с астероиди. Според Мариана Тодорова въпрос на време е това да се случи.

През 2037 г. той очаква гигантски пробив в разгадаването на тайните на човешкия мозък. В него ще бъдат идентифицирани стотици различни субрегиони със специализирани функции. Някои от алгоритмите, които кодират развитието на тези региони, ще бъдат разшифровани и включени в невронните мрежи на компютрите. "Той има предвид мозъчната тъкан и нов вид функционалности. Възможно е чрез изкуствен интелект някак си да сканираме вътрешността на мозъка и подобно на това, което правим чрез проследяване на глюкозата на мозъчната кора, да видим какво става вътре и съответно да събудим тези функционалности, да ги разгадаем и съответно да ги впрегнем в употреба“, обясни Мариана Тодорова.

Според Курцвейл през 2038 г. ще се появят роботизирани хора, продукти на трансхуманни технологии. Те ще бъдат оборудвани с допълнителен интелект, ориентиран към конкретна сфера на знания, чието пълно обхващане не е по силите на човешкия ум, и разнообразни имплантирани опции – от очи с камери до допълнителни ръце-протези. "Учени вече имплементират в невронните мрежи мозъчни клетки, органоиди, които се свързват с невронните мрежи на компютъра и се получава комуникация. Проблемът е, че не са устойчиви. Те умират, просто защото им трябва хранителна среда. Ако Neuralink се усъвършенства, ние ще се научим да зареждаме знанието веднага и да го разширяваме в неизмерими посоки. Въпросът е как ще се съкрати този процес на осмисляне“, коментира доц. Тодорова.

Американският футуролог предсказва, че през 2042 г. човечеството ще стане свидетел на първата потенциална реализация на вечен живот благодарение на армия от нанороботи, която ще допълва имунната система и ще ликвидира всякакви болести. Според Мариана Тодорова това е по-реалистично да се случи 30 години по-късно. "Нещата се случват, но нашият адаптационен отговор не се случва. Тези срокове са доста смели.“

Курцвейл обвързва прогнозите си с развитието на човечеството и комплексното взаимодействие на отделните технологии, посочи Мариана Тодорова. "Той е прекалено голям оптимист и е очаквал нещата да се случат с още по-голяма скорост, но виждаме, че експоненциалността в този аспект се случва сега, така че оттук насетне може да се ускорят всички други прогнози и разликите във времето се скъсяват. За онова време той измисля изключително сложни концепции, които ние и до ден днешен трудно разбираме“, допълни футурологът.