Розмаринът и градинският чай се оказват изключително полезни срещу болест на Алцхаймер. Изследователи са открили, че намиращата се в растенията карнозна киселина подобрява паметта и синамтичната плътност в мозъка при заболяването. 

Карнозната киселина е антиоксидантно и противовъзпалително съединение, което активира ензими част от имунната система на организма. Чистата карнозна киселина е твърде нестабилна, за да се използва като лекарство, но учени от Scripps Research са успели да синтезират стабилна форма, diAcCA. Особеното на това съединение е, че се превръща в карнозна киселина в червата преди да се абсорбира в кръвта.

Като използват diAcCA за лечение на лабораторни модели с болестта на Алцхаймер, учените постигат насищане на мозъка с терапевтични дози карнозна киселина, което води до подобрена памет и плътност в свързването между нервните клетки. Изследователите смятат, че този подход може да противодейства на прогресирането на когнитивния спад, тъй като намаляването на невронните синапси също е тясно свързано с деменцията при болестта на Алцхаймер.

Техният анализ на тъканни проби показва, че лекарството намалява значително възпалението в мозъка. Уникалното е, че съединението се активира от самото възпаление и по този начин действа само в засегнати от възпалителния процес области в мозъка, пише Puls.bg. Тази селективност ограничава потенциалните странични ефекти на карнозната киселина, макар че тя изначално фигурира в списъците на лекарствените агенции като обикновено безопасна, което и улеснява провеждането на клинични изпитвания с нея.

С помощта на diAcCA и борейки се с възпалението и оксидативния стрес реално изследователите успяват да увеличат броя на синапсите в мозъка. По думите на проф. д-р Стюарт Липтън, председател на Step Family Foundation в Scripps Research и клиничен невролог в La Jolla, Калифорния, и да намалят количеството на вредни тау и амилоидни плаки, за които са свързани с Алцхаймер и служат като биомаркери на болестта.

Още преди да започнат тези изпитания изследователите са били наясно, че карнозната киселина преминава през кръвно-мозъчната бариера и активира Nrf2 транскрипционния път, който включва антиоксидантни и противовъзпалителни гени. Съединението обаче се окислява лесно, което го прави неподходящо като лекарство, което и провокирало изследователския им дух.

Учените синтезират набор от производни на карнозна киселина и се спират на diAcCA като най-добър кандидат за лекарство поради неговата стабилност, бионаличност и други терапевтични свойства. Лабораторните изпитания продължават три месеца, като учените следят лабораторните модели за пространственото им ориентиране и памет по време на поведенчески тестове. На по-късен етап анализира мозъчната тъкан под микроскоп, което показва намалено образуване на фосфорилирани тау агрегати и амилоид-β плаки.

Съединението, оказва се, и се понася добре като дори при тестовете за токсичност, се намира, че успокоява възпалението в хранопровода и стомаха.

Приемът на diAcCA осигурява 20% повече карнозна киселина в организма в сравнение, ако тя бъде приемана директно, докладва екипът. Иначе карнозната киселина се окислява, докато се съхранява или при поглъщането.

Според проф. Липтон diAcCA носи голям потенциал за лечение на Алцхаймер самостоятелно и комбинирано с вече съществуващи и прилагани срещу амилоидите медикаменти, тъй като може да подобри ефекта им, ограничавайки страничните и ефекти, като ARIA-E и ARIA-H.

Поради неговия профил на безопасност може да се изследва лесно в клинични изпитания, включително и за лечение на други разстройства с възпалителен елемент, в това число диабет тип 2, сърдечносъдови, болест на Паркинсон и други невродегенеративни заболявания.

Болестта на Алцхаймер е водещата причина за деменция и смъртност в съвремения свят, а възпалението е само един от компонентите, водещи до когнитивен спад.