Аниматорът Теодор Ушев си спомни за едно негово пътуване с влак преди малко повече от 30 години в Сърбия. 

"Тези дни гледах хърватския филм (с българско участие в костюмите и звука) "Човекът, който не можеше да мълчи". Филмът спечели "Златна палма" в Кан и според мен ще е почти сигурен носител на Оскар.

Но не затова искам да пиша. Случката, която се описва във филма, ни се случи и на нас през далечната 1993-а, мисля. Пътувахме за Белград да си вземем визите за Канада, за първото ми награждаване от "Корел" в Отава.

Нямаше друг начин, единственото посолство за България беше в Белград или Виена, за където също трябваха визи (това отклонение е за тези Копейки, които крещят "Не искаме Шенген, не искаме Евросъюз, нито Евро!!!)

По пътя, в нощта, в един момент влакът спря, някъде между Ниш и Белград, на малка гара. Разнесоха се викове. Във влака влязоха мъже с военни униформи, пияни, с кръвясали очи, други с разширени зеници, дрогирани. Започнаха да проверяват документите на всички пътници. В купето бяхме ние, плюс няколко трафиканти на дрехи и цигари. Провериха ни паспортите, без никакво идентифициране и основание, разпитвайки ни арогантно какво правим в тоя влак. Бяха безпардонни и груби.

В този момент ги извикаха от другото купе. Там явно се бяха натъкнали на босненци или хървати. Взеха им паспортите, бяха момчета и ги изведоха извън влака. Стояхме на спирката повече от 25 мин. докато сръбските войници не претършуваха целия влак.

Тръпки ме побиват при този спомен че тези момчета може би са били убити, както героя във филма.

Балканите могат да бъдат много гадно и жестоко място, когато бесовете на национализма излязат изпод миризливите черджета на историята", пише още аниматорът.

Филмът "Човекът, който не можеше повече да мълчи" на хърватския режисьор Небойша Слиепчевич бе включен в краткия списък на категорията за късометражен филм на предстоящите награди "Оскар. Действието на филма се развива на 27 февруари, 1993 г. Пътническият влак от Белград за Бар е спрян от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави. Това е истинската история на един човек, който не можеше повече да мълчи.

"Човекът, който не можеше да мълчи", е продуциран от компанията Antitalent, с Катарина Прпич и Даниел Пек като продуценти. Копродуценти са Катя Тричкова (Contrast Films, България), Noëlle Lévénez (Les Films Norfolk, Франция) и Boštjan Virc (Studio Virc, Словения).