Водната детелина, известна още и като горчивче и блатен трилистник, е многогодишно блатно тревисто растение от семейство Воднодетелинови. Растението притежава дълго, пълзящо, начленено коренище, дебело 1 - 1,5 см. Цветносното безлистно стъбло е високо от 15 до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част на коренището; петурата им е разделена на 3 обратно яйцевидни или елипсовидни листчета, 3 -10 см дълги и 1,5 - 3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови или бели с петлистна чашка и фуниевидно венче с петделна коронка. Цъфти от юни до август. Водната детелина може да се срещне из заблатени места, мочурливи ливади и торфища предимно в планинския и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара планина (Петрохан), Южен Пирин, а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско и Дупнишко.

Билката има апетитовъзбуждащо действие. Освен това има някои данни, че горчивчето има способността да успокоява централната нервна система. Съдържащите се в листата горчиви гликозиди определят приложението на билката най-вече като апетитовъзбуждащо, общотонизиращо и подобряващо храносмилането средство. 

Традиционната медицина активно използва блатния трилистник за лечение на заболявания на черния дроб, жлъчния мехур и жлъчните пътища. Листата на растението имат успокояващо, холеретично и диуретично действие. За хемороиди с кървене се използват листата на растението. Също така пресни листа помагат при холелитиаза като холеретично средство. Поради високото съдържание на витамин С в листата, те се препоръчват да се приемат при скорбут и други състояния, свързани с липса на витамини.

Водната детелина намира приложение и при състояния като диабет, подагра, ревматизъм, паразитни заболявния и др. Растението намира приложение и в животновъдството като се прилага за обезпаразитяване и за подобряване на апетита.

Начин на употреба

Прилага се като запарка. Дозата за 1 ден (приета на 3 пъти половин час преди ядене) е 2 чаени лъжички билка, залята с 250 см3 вряща вода. Влиза в състава на апетитовъзбуждащи, жлъчегонни и други билкови чаеве.

Като апетитовъзбуждащи, общоукрепващи при пролетна умора и противоанемични средства в комбинация с водната детелина се използват и други растения: глухарче (Taraxacum officinale Weber), синя жлъчка (Cichorium intybus L), лечебна очанка (Euphrasia officinalis L.), бял оман (Inula helenium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.). 

Не се препоръчва прием на билката при състояния на повишена секреция на стомашен сок, язва на стомаха и язва на дванадесетопръстника.

В комбинация с други билки се препоръчва за лечение на алкохолизъм.

Листата на водната детелина съдържат горчиви гликозиди от иридоиден тип — логанин (мелиатин), сверозид, ментиафолин, фолиаментин и дихидрофолиаментин. От дрогата са изолирани и флавоноидните гликозиди рутин, хиперин и трифолин. Установен е алкалодът генцианин. Съдържат се 3—7% дъбилни вещества, тлъсто масло, витамин С, каротен и др. 

С лечебни цели се използват листата с малка част от дръжките, брани през време на цъфтежа, през май-юли. Препоръчва се събирането да става с ножици, защото при късане се отскубва цялото растение, пише Puls.bg. Събират се добре развилите се листа. Сушат се бързо на сянка. Бавното сушене води до почерняването им. Из­сушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустимата влажност е 14% и се запазва в сухи и проветриви помещения.