В продължение на много години Хатшепсут (около 1508–1458 г. пр.н.е.) изглежда доволна от традиционната женска роля на поддържащ играч сред царските особи на Египет. Тя е дъщеря на един фараон (Тутмос I) и съпруга на друг (неин полубрат, Тутмос II). Когато съпругът ѝ умира през 1479 г. пр.н.е. и нейният доведен син бил провъзгласен за наследник, Хатшепсут послушно поема допълнителната отговорност на регент на младия Тутмос III.

С годините обаче Хатшепсут действа все по-малко като временен управляващ и все повече като законен владетел на Египет, наричайки себе си "Госпожата на двете земи“. С наближаването на зрелостта на Тутмос III - когато той официално можел да седне на трона - тя прави дръзка стъпка към властта.

Хатшепсут се обявява за фараон, приемайки емблемите и титлите, свързани с титлата. Тя е изобразявана като мъж, с мъжко тяло и фалшива брада. Дори твърди, че бог Амон е неин баща и настоява, че той иска да поеме управлението на Египет: "Действах под негово командване; той беше този, който ме водеше."

За Хатшепсут да се утвърди над Тутмос III е радикален ход в консервативното египетско общество. Тя не би могла да го постигне без подкрепата на високопоставени служители в двора - включително Сененмут, “ръководител на всички царски дела", както гласи част от титлата му - които рискуват да загубят властта си, ако не и живота си, ако тя отстъпи пред Тутмос III.

Създаване и изгубване на името ѝ

Хатшепсут не е можела да се мери със завоеванията на баща си, водейки войски в битка, роля, строго запазена за мъжете. Затова тя изважда военните от уравнението. Вместо да изпрати войниците на война, тя ги изпраща на това, което става нейното най-голямо начинание: Търговска експедиция до легендарната страна Пунт, покрай южния бряг на Червено море, където нито един египтянин не бил стъпвал от 500 години. Както е изобразено на стените на погребалния храм на Хатшепсут, експедицията се завръща, натоварена със злато, слонова кост, живи дървета смирна и менажерия от екзотични животни, включително маймуни, пантери и жирафи. Успешната кампания значително подобрява нейната репутация и популярност.

Хатшепсут не прогонва Тутмос III, който технически служи като неин съуправител, но тя очевидно го засенчва. Нейното 21-годишно управление - 15 като главен монарх - е време на мир и просперитет за Египет. Тя предприема грандиозни строителни проекти, включително две двойки внушителни обелиски в Карнак и в нейния погребален храм, наричан още Djeser-Djeseru (най-свещен от свещените), пише nationalgeographic.bg. След смъртта на Хатшепсут през 1458 г. пр.н.е. Тутмос III най-накрая получава трона еднолично.

Революционното царуване на Хатшепсут остава тайна векове наред. Преди собствената си смърт Тутмос III предприема действия да изтрие Хатшепсут от историческите записи, като обезобразява нейните паметници и премахне името ѝ от списъка на царете. Когато археолозите започват да дешифрират йероглифите в Дейр ел Бахри през 1822 г. и по-късно откриват нейната гробница през 1903 г., наследството на Хатшепсут като могъща жена фараон на Египет е възстановено.