Бавното движение не е въпрос на скорост, а на баланс между личното ни усещане, нашата вътрешна скорост и света, който ни заобикаля. Няма универсална формула за постигането му. Това каза литературният критик Светлозар Желев в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Той разказа, че в работата му като издател преди десет години е получавал между 80 и 100 ръкописа седмично и му се е налагало да ги отсява бързо. "От тези, които отсявах, оставаха между 20 и 30 ръкописа, които трябваше да прочета за седмица. Обикновено за уикенда си оставях шест-седем, които са ми направили най-силно впечатление“, разказа той.

След един пореден уикенд, в който е трябвало да прочете седем книги, за да напише рецензии или да вземе решение дали да ги издаде, той установява, че това бързо четене не му е доставило никакво удоволствие. Тогава Светлозар Желев взима решение, че вече не иска да живее по този забързан начин.

"Написах един пост в социалните мрежи, в който казах, че създавам Движение за бавно живеене и насладата от живота. В рамките на месец към мен се обърнаха всички медии в България с въпроси за бавното живеене. В един момент, най-изненадващо за мен, се превърнах в говорител на бавното. Всичките ми приятели и познати се смяха ужасяващо много от това, че аз създавам Движение за бавно живеене и наслада от живота. Откъм насладата го докарвам, но конкретно за бавното живеене – всички ме познаваха като човек, който работи 20 часа на ден 7 дни в седмицата“, разказа той.

Светлозар Желев успява да открие своите три неща, които нарича "забавители“, които му осигуряват онази хармония и баланс и които за него означават бавното живеене.

"Ако нашата скорост е на по-бавни обороти, стресът може да ни смаже. Но ако ние успеем да хармонизираме скоростите си, тогава този баланс се чувства. Тези забавители помагат за установяването на баланса. Първото е четенето и удоволствието, което то ми носи. Второто нещо, което е важно за мен, са приятелите. Те са средата, в която съществувам, средата, която ме зарежда. Всеки ден отделям време да се чуя или видя с приятел. Третото нещо са пътуванията. Те ми носят хармония и ми дават възможност да изляза извън ежедневието си. Да пресека границата или да се кача на самолета за мен са такива точки, в които излизам от ежедневния ми стрес и състояние. Справям се благодарение на осмислянето и приоритизирането на нещата и търсенето на все повече забавители и наслади на живота. Балансът, насладата от всеки миг е нещото, което ни зарежда и ни дава възможност да се уравновесим и да постигнем този вътрешен мир, който е толкова необходим“, обясни той.

Постоянното търсене е нещото, което нарушава баланса ни. "Това може да бъде нещо материално – пари, имоти, или нематериално – да искаш да прочетеш още повече книги, да си издал, редактирал, написал, нарисувал картини, покорил сцени. Всички тези неща са вътрешно напрежение, което трябва да борим“, смята Желев.

Открива и един нов, много важен за него забавител – неговите студенти. "Те ме зареждат страшно много с енергията си, с новите си идеи, с начина, по който гледат на света, със свободата си, с това връщане назад в моето собствено минало и начина, по който виждам в тях моята енергия“, сподели Желев.

"За бавното живеене и насладата от живота“ представя гледните точки на 15 автора за бавното живеене и за постигане на хармонията. "Това е книга за бавно четене. Прочитайки тази книга и виждайки личния опит, читателите могат да намерят своите собствени забавители и формули. Димитър Павлов и Христо Блажев говорят за това как за тях бавното не съществува като възможност в техния живот, но разказват за нещата, които обичат и които всъщност са тези забавители, които им дават хармонията между тяхната вътрешна скорост и външния свят“, посочи Желев.