Тим Бъртън е кинорежисьор, продуцент, сценарист и художник, носител на множество награди и създател на мрачни и чудати филми, сред които има както хумористично морбидни късометражни анимации, така и пълнометражни жанрови творби. Това коментира пиарът, част от екипа на Sofia Film Fest и автор в Operation Kino, Светлана Дамянова в предаването "Сториборд" на pадио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов.

 

"Тим Бъртън е достатъчно луд, неконвенционален, неочаквано провокативен, супер мрачен, но същевременно изпълнен с безкрайно много обич и надежда към всичките си герои. И това е може би една от причините, поради която, когато видиш негов филм, независимо дали е "Батман", дали е "Марсиански атаки", дали е "Големи очи", или "Голяма риба", нещо в теб се пречупва, нещо се стопля и ти знаеш, ти виждаш един специфичен почерк, който няма как да бъде сбъркан в глобалната миш-маш конвенция на световното кино".

 

Започва кариерата си като аниматор в "Уолт Динси", като прави един изключително добър късометражен анимационен филм ("Винсънт"), сетне преминава към пълнометражното кино с "Голямото приключение на Пий-Уий" (Pee-wee's Big Adventure) и после следват филмите, които правят името му световноизвестно, като "Бийтълджус" (Beetlejuice), "Батман" (Batman), "Слийпи Холоу" (Sleepy Hollow), "Планетата на маймуните" (Planet of the Apes) и "Чарли и шоколадовата фабрика" (Charlie and the Chocolate Factory).

 

"Той успява да вкара всички нас, лудите почитатели на хубавото кино, да ги вкара и да ги накара да се потопят в тази чернилка и да излязат пречистени или по-скоро да оставят своя душевен мрак там някъде долу, след като са видели това, което той им разказва, и да бъдат изключително доволни от начина, по който се развиват нещата на екран", сподели още Дамянова.

 

Според нея 90-те години от творчеството му го определят като един от най-качествените режисьори в света на киното. Деветдесетарският Бъртън по любопитен начин успява да покрие различни жанрове със съвсем диаметрално противоположните си творби, които прави в този период. "За мен най-трогателен и любим са "Слийпи Холоу' и "Едуард Ножиците" (Edward Scissorhands) заради този тип човек, същество, някой, който е извън конвенцията, извън общоприетите норми, който успява да се превърне в герой, който да трогва общата публика, публиката, която не е почитател на готическото. Начинът, по който неговите персонажи преборват всичките си проблеми в живота, е безкрайно привлекателен за най-различен тип хора. И това именно смятам, че са едни от най-добрите му качества", посочи още Дамянова. 

 

По думите й от "Планетата на маймуните" насетне филмите на Бъртън стават по-малко впечатляващи, като според кино коментатора причината за това се крие може би в това, че той се поддава на желанието да стане по-гледаем и комерсиален. "Това е превъплъщението му като удобен режисьор". Изключение за нея от този период правят филмите "Голяма риба" (Big Fish), в която "всички романтични препратки са просто извезани като в картина на френски импресионист", stop-motion анимацията "Булката труп" (Corpse Bride) – "един чудесен начин да се запознае едно цяло поколение с този тип важна, изключително ценна stop-motion култура", и "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт" (Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street).

 

"Бийтълджус Бийтълджус" (Beetlejuice Beetlejuice) или втората част на филма от 1988 г., който наскоро излезе на големия екран, според Дамянова прилича на парцалена кукла, която дълго е премятана, съшита с тук-там с бели конци и до голяма степен е с доста претрупан наратив. "Сред акцентите, които все пак супер много ме изкефиха в него, са чудесното присъствие на Джена Ортега, която познаваме от предишната й работа с Бъртън на телевизионния екран (сериала Wednesday), и, разбира се, един уникален актьор като Уилям Дефо, който се превъплъщава в ролята на подземен полицай с актьорски наклонности".