Страхът от тежко заболяване, загубата на работа и война са най-устойчивите притеснения на българина
©
“Обяснявам си присъствието на войната в топ 3 на българските страхове с факта, че тя се води много близо до нас и заплашва да се превърне в глобален конфликт. Относно тежките болести
и загубата на пари и работа, няма големи промени от десетилетия- това са устойчиви притеснения", каза Желев.
Има рационални и ирационални страхове - овладяеми или панически, открои той. “Рационалните са двигател на прогрес и сила на личността да се справи с проблемите, а другите ти пречат да бъдеш пълноценен. Това са фобиите. Трите най-големи страха имат своята специфика в различни демографски групи - на образованите и необразованите, на града и селото, на младите и възрастните", подчерта Желев.
При младите страхът от болести е на четвърто място, изпреварен от бедността, на второ са стихиите, а на трето - инсекти и гризачи. “Наблюдаваме травмирано поколение - това на 50-60-годишните, които изнесоха прехода на гърба си. Те заслужават много специален фокус и подкрепа", смята Желев.
Страховете на мъжете и жените също се различават. Проспериращите слоеве се страхуват от болест, а бедните - за доходите си. Имаме страх от мигранти и тероризъм. Страхът от болести е допълнен от пандемията, смята Желев.
“Трудно е да се измери страхът през годините. Няма как да се вадят заключения дали българинът като националност е страхлив или не. Преди години най-големият страх на американците беше да не се разболеят от рак и на второ място - да не загинат в автомобилна катастрофа. Трябва да се задава и въпросът “За какво мечтаете?", подчерта Иво Желев от ЕСТАТ