Шипката (лат. Rosa canina) e храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с твърди, бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Цъфти от май до юли, а плодовете узряват през есента. Шипката расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините oт морското равнище докъм 2000 м надморска височина.

С богатото си съдържание на витамин С шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, действат диуретично. Шипките се използват при авитаминоза ( много често при недостатък на витмин C - cкopбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване и др.) и при много други болестни състояния, тъй като засилват защитните сили на организма, повишават жизнения тонус и работоспособността и активират обмяната на веществата. Прилагат се при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница, хепатит и други чернодробни заболявания, обилни маточни кръвотечения и много други болести.

Препоръчват се и като диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.

Начин на употреба

Използват се плодчетата в прясно състояние и изсушени, очистени от семената под формата на "люспи", които запазват витаминното си съдържание през цялата зима. Най-добре е да се консумират без преработка, за да не се намалява съдържанието на витамин С в тях. Може да се използва и отвара от 1 супена лъжица шипки с 250 см3 вода, която се пие като чай. Употребява се и т. нар. "шипково вино" (1/2 кг шипки с 4—5 л вода и 1/2 кг захар се държат до печката при често разклащане. След една седмица се прецежда и се пие вместо вода). 

Шипките са богат източник на витамин С, който се натрупва в най-голямо количество при започване на узряването, след което съдържанието му бързо намалява, пише Puls.bg. Освен витамин С съдържат, шипките съдържат и каротен, витамин B2, К1 и Р, захари, пектинови вещества, органични киселини (лимонена и ябълчна). В семената се съдържа тлъсто масло, богато на витамин Е. 

Използват се шипките, т.е. плодовете на растението (Fructus Rosae, Fructus Cynosbati). Събират се при пълна зрялост на плодовете, когато съдържанието на витамин С е най-високо.