"Северна Македония. Исторически издирвания" – така се нарича издадената през 1906 г. книга на големия български учен акад. Йордан Иванов. Това каза за Агенция "Фокус" проф. Николай Овчаров. Читателите сигурно ще се учудят, но тя не визира днешната Република Северна Македония. Тогава никой не се е съмнявал, че цяла Македония е българска земя. Ето защо под това географско понятие се разбирал не само района на днешната източна част на РСМ, но и на намиращите се в Република България Дупница, Кюстендил и Радомир.



Едни от най-любопитните ми пътувания във Вардарска Македония са били именно в нейната източна част и особено до живописния град Щип и неговите околности. Когато за пръв път го посетих през 1989 г. знаех, че там е роден известният воевода и борец за пълно освобождение на България Ванчо Михайлов. Знаех също, че оттам произхождат и много български патриоти, сред които е и един от моите дядовци. Но Щип бе родно място и на моя приятел, покойния днес виден археолог Кирил Трайковски, който именно ме заведе там.



Сегашният град се развива по склоновете край меандрите на р. Брегалница и напомня за разположението на Велико Търново. Над него се извисяват добре запазените стени на средновековния Щип. Той е кацнал на стръмния хълм Маркови кули, оформен от дълбоките клисури на Брегалница и вливащия се в нея приток Отиня. Макар да е една от най-големите твърдини през ХІІІ-ХІV в., засега тя почти не е проучвана от македонските археолози.



Същинската крепост заема дългото около 350 м било на възвишението. Най-дебели и достигащи до 2.5 м са стените от изток, откъдето укреплението е било достъпно. Именно там се е намирала главната порта. На това място днес е най-добре съхраненият участък от фортификационните съоръжения. Вратите са се пазели от масивна четвъртита кула. Тя същевременно е била звено в отбраната на разположения в най-високата точка вътрешен замък за последна защита на бранителите. Големите подградия на средновековния Щип през ХІІІ-ХІV в. са се развивали на изток и юг. Археологическите сондажи показват, че те са били гъсто застроени с полуземлянки и наземни къщи, чиито стени са от ломен камък. Покривите са били дървени и покрити с керемиди. Повечето от сградите имат по едно просторно помещение, пригодено едновременно за спане, приготвяне на храната и дори за занаятчийски дейности.



Днес единствената изцяло запазена сграда от това време е красивата църква "Св. Архангел Михаил", построена със средствата на болярина Хрельо. Тя е кръстокуполна и със стройни пропорции. Фасадите са покрити с керамопластична украса, която е характерна за развитите градове от епохата. В документите обаче са споменати още поне пет храма от ХІV в. Те са "Св. Йоан Кръстител" на властелина Иванко Пробищитович, "Св. Власий" на щипския челник Станислав, "Възнесение Господне" на воеводата Димитър, Главатовата църква и "Св. Никола" (Поп Сифиевата църква).



През това време Щип е описван често в средновековните ръкописи и това дава възможност да си създадем доста точна представа за него. Освен за централната крепост, те разказват за "подградието" или "ямборията". В него имало имоти, къщи, дворища на гражданите, християнски храмове и воденици на Брегалница. Постепенно Щип се разрастнал и в близката околност, която се споменава като "градски метох", подчинен на кефалията (управителя на крепостта). Търговията пък се осъществявала на специален пазар, наречен "търг Щипски".



Не по-малко интересна е политичесата история на града през ХІV в. До 1325 г. той е трайно в ръцете на византийците. Дарствени грамоти от 1328 и 1332 г. свидетелстват, че тогава негов господар е протосеваст Хрельо.



Читателите ще се досетят кой е този средновековен аристократ, когато си спомнят за неговия гроб и носещата името му прочута кула в Рилския манастир. Малцина обаче знаят подробности за краткия и наситен с премеждия живот на Хрельо Охмучевич. Този благородник взема активно участие в териториалното разширение на сръбската държава в южна посока при кралете Стефан Дечански и Стефан Душан. Именно Хрельо превзема лично района на Щип, а после прибавя и богатия град Струмица. Използвайки граничното положение на своите области, към 1341 г. той се отцепва от централната сръбска опека. Както пише хронистът Никифор Григора, боляринът създал собствена власт.



Ето защо Хрельо Охмучевич ловко маневрира между Сърбия, Византия и България. От първите той получава високите титли протосеваст, велик доместик и кесар. Постепенно неговото влияние обхваща чисто български области във Вардарска Македония и достига чак до Мелник и Рила. Не случайно той става ктитор на най-българския манастир - Рилския. Затова аристократът е постигнат от отмъщението на сръбския владетел Стефан Душан. През 1342 г. той загива от ръката на наемен убиец и е погребан в любимата си Рилска обител.



След краха на кратко просъществувалото през 1346-1371 г. сръбско царство, Щип попада във владенията на независимия прилепски крал Вълкашин, който заедно със своя син Марсо също гравитирал към Българското царство в последните години от живота си. При разпадането на неговата държава, градът за няколко години е управляван от династията на Драгашите. През 1377 г техен наместник там е челникът Станислав. Последен кефалия в града е воеводата Димитър. В 1388 г. той построява голяма църква, но слез три години е принуден да предаде града на турците.



Известно време османците поддържат средновековната крепост. А през 1689 г. неочаквано се налага старите стени отново да бъдат използвани. По време на кръвопролитната австро-турска война в Щип е базиран османски отряд от 6000 души. Натам се насочва генерал Георг фон Холщайн. На 10 ноември става голямо сражение, в което турците са разбити и дават 2000 жертви. Градът е опожарен и разграбен, а много от местните българи напускат Щип и се присъединяват към християните.



По време на посещенията на Щип аз разгледах разкопките на интересния античен град Баргала. Той се намира край близкото с. Горни Козяк. Направен е опит да се свърже това място със споменатия в изворите средновековен град Брегалница, където през ІХ в. българският княз Борис І строи красиви църкви. Оказва се обаче, че античното селище престава да съществува още към VІІ в. Аз също не намерих старите храмове на княза-кръстител, но попаднах на уникални надписи-графити в църквата "Св. Георги, построена тук през ХІІІ-ХІV в. В тях става дума за различни български книжовници, творили ръкописни книги в Щип и близкия Лесновски манастир.



При идването си в града нямаше как да не посетя и голямото откритие на Кирил Трайковски – епископското средище Морозвизд при днешното с. Мородвис. В продължение на няколко години той разкопа голяма базилика от V-VІ в., която след значителни преустройства функционира и през Х-ХІ в. През това време Морозвизд става и българска епископия. Вероятно по време на българо-латинските войни от 1204-1207 г. епископията е била опожарена и изоставена. През ХІІІ-ХІV в. в руините на старата базилика се появява по-малка църква, принадлежаща към епархията на Злетовската епископия. На близкия хълм обаче е изградена здрава крепост, носеща същото име и спомената в документи от епохата.