Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ: Серия земетресения в Тихия океан западно от щата Орегон
© USGS
Земетръсната серия, която е оценена като случваща се на дълбочина около 10 километра, стартира в 05:21 на 7 декември с няколко земетресения с магнитуди 4.0-4.3. Последвани са от две земетресения с магнитуд 5.5 – в 13:30 същия ден и второ, регистрирано 27 минути по-късно. След по-малко от три чáса се случват двете максимални земетресения в серията и двете с магнитуд 5.8. Според Геоложки проучвания на САЩ възбуденото огнище е произвело до момента 37 труса с магнитуд 4.5 и повече. Седемнадесет от тях са с магнитуд над 5.0 (5.1 до 5.8). Дванадесет от земетресенията са усетени на сушата.
Учени в световния център на САЩ смятат, че описаната поредица земетресения е продукт на разломната зона Бланко, намираща се срещу територията на Централен Орегон в Тихи океан. Там, в пространство на двете срещащи се плочи Североамериканската и Тихоокеанската, са установени хоризонтални движения, които предизвикват висока сеизмична активност. Въпреки тази активност според американските учени, разломът породил земетресенията – най-западният в споменатата зона, няма потенциал да причини катаклизъм – нито цунами, нито мощно земетресение.
Нека мислено да пренесем сеизмичната реализация от периода 7-10 декември (вторник до четвъртък през изминалата седмица) сред селища на сушата. Три денонощия с най-малко 103 труса, усетени от населението в епицентъра. При дълбочина от 10 км, на която залагат решенията в каталога на Геоложки проучвания, САЩ, максималният ефект би бил с интензивност поне от VI степен в зидани сгради без стоманобетонови елементи. Тогава появилите се повреди ще са възстановими, тъй като те биха се изразили в напукване на зидарията около врати и прозорци, както и в подпокривната част на нискоетажни къщи. Много рядко биха се проявили локални негативни ефекти във водопроводни и други тръбопроводни инсталации. Сред населението би настъпила паника, а до какво би довело акумулирането на ефекти в сградите от многократни сеизмични удари, зависи най-вече от уязвимостта на сградния фонд.
Тук е мястото да припомним за едно българско земетресение с близък до максималния магнитуд в разразилата се тихоокеанска серия. Годината е 1986, 7 декември, земетресение с магнитуд 5.7 удря Стражица. Последствията са невъзстановими с години (такава е българската действителност – мудни действия и бедни стопани).