Преди 118 години катастрофални земетресения се зараждат в днешния граничен район Крупник-Пехчево. Това каза за Агенция "Фокус" Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководи-тел на секция “Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).

Българските сеизмолози са установили, че земетръсната активност – честота и сила на сеизмичните събития в България – е най-голяма в югозападните територии на страната. Съвкупността от епицентри на земетресенията в Благоевградски район образува ивица, която съвпада с ориентацията на младите разломи и пресича по-стара първоразрядна разломна система ориентирана по река Струма.

В такава тектонска обстановка, именно, се случват две катастрофални земетресения на 4 април (22 март ст.ст.) 1904 година. Тези две земетресения, основни за активността през 1904-1905 в долината на Струма, с епицентри в областта Крупник-Пехчево, са с магнитуди по скалата на Рихтер 7.1 и 7.8 (оценките са на Христосков-Григорова); земетресението с магнитуд 7.8 се смята за едно от най-силните плитки (в земната кора) земетресения в Европа през 20-и век. За сравнение, земетресението в Месинския залив през декември 1908 е с магнитуд 7.1-7.5.

Ето как се развива сеизмогенният процес през началните 100 минути от активността в 1904-та.

Тринадесет минути преди да се появят разрушения, се усещат няколко труса. През следващите 23 минути стават две много силни земетресения – това са един с магнитуд 7.1 в 12 часа и 2 минути и след него още по-силният шок с магнитуд 7.8. Тук от доклади на дописниците на Централната Метеорологична станция (по изданията на директора на Станцията и неин създател Спас Вацов) се научава, че през десетте минути преди второто катастрофално земетресение отделената сеизмична енергия значително спада – относителното затишие сякаш предвещава магнитуд 7.8.

Документираните усетени локални земетресения са 107, като 56 от тях съсипват постройките в епицентралния район. За отбелязване е, че годината 1904 е в периода на не-инструменталната сеизмология в България. След земетресенията в региона Крупник-Пехчево се заключава, че броят на загиналите е около 200. Неголемият брой на жертвите в 1904 година се дължи на планинския релеф на епицентралния район. И да продължим сравняването с Месина – там погубените човешки животи са най-малко 75 хиляди, разбира се и поради предизвиканото цунами. Съпоставката води до несравнимост!

Проследявайки документите, събрани от Спас Вацов, става ясно, че през 1893-1894 година активност с роев характер (събитията са с приблизително еднаква интензивност) се проявява на тридесетина километра северно от центъра на бъдещото огромно сеизмично огнище. По-късно (1903 г.) интензивна сеизмична активност се реализира в непосредствена близост на пространството, възбудено през 1904 г. Всичко това се отнася до предходната сеизмичност. А какво става след активността на 1904? На 8 октомври 1905 г. същият район по Струма е разтресен отново от земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер.

С помощта на интернет-връзките се намира и пощенска картичка от София – в минутите след земетресението (очевидно, отнася се за въздействие от второто, по-силно земетресение) стреснати минувачи виждат полуголи жени, втурнали се навън от минералната баня.