В последния неделен ден 28 ноември земетресение с магнитуд 7.5 (Геоложки проучвания на САЩ, Евросредиземноморски сеизмологичен център) стана в район на Горна Амазонка в Северно Перу, между щатите Амазонас и Лорето. Наред с международната информация по този повод, множество български медии също разпространиха новината за бедствието, информира Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).



Случилото се сеизмично събитие е с характеристики подобни на катастрофалните земетресения в румънското огнище Вранча. Основни признаци на подобие на средно-дълбоките земетресения в район Вранча и в Северно Перу са следните:



Първо, дълбочината на сеизмогенериране е в горната мантия, около 100-130 км под земната повърхност.

Второ, разстоянията на усетено въздействие са огромни. В случая на перуанското земетресение, то е усетено по цялата територия на Еквадор (Кито на 520 км с интензивност III степен) и Колумбия (Богота на 1060 км II степен), още – до 1100 в южна посока (Ика 1070 км едва усетено, в столицата Лима на близо 850 км интензивности от III и IV степен), до около 1500 км на север-северозапад в Панама (Сан Мигелито), до 1900 км на изток в Бразилия (Тапауа и Манаус в щата Амазонас), дори до 2000 км на север-североизток във венецуелския щат Миранда (град Чакао).

Трето, трусът се проявява в съседни области с различна сила на въздействие – Риобамба-Еквадор III и V степен (370 км север-северозападно от епицентъра), Куенка-Еквадор III и V степен (320 км северозападно от епицентъра); VII (сериозни повреди в нестабилни конструкции) и VI степен (леки възстановими повреди в остарели сгради) на епицентрални разстояния 160-170 км южно от епицентъра (в Риоха и Мойобамба – Северно Перу, съответно) и сведения за неочаквано по-висока интензивност от VIII степен в град Чачапойас на 220 км – разстояние по-голямо от това на по-слабо уязвените две предходни селища; градът е разположен югозападно от епицентъра в Северни Анди, Перу.

Епицентралният район обхваща планинска територия, което е причина за поява на скални срутища. Транспортна артерия е пострадала от свличане на земни маси. Според информация на Националния институт за гражданска защита на Перу 75 сгради са станали негодни за живеене, около 220 са повредени, 7 църкви са съборени, най-малко 126 жители са ранени. Максималната интензивност при труса може да се оцени от VII-VIII степен. В община Халка са повредени 70% от жилищата – повечето от тях са изградени от кал и камък.

Територията на Перу лежи върху граница между две тектонски плочи – там плочата Наска се подпъхва под Южно-Американската плоча. Скоростта на затъване на Наска към изток е 6.5-7 см/год. В склона на потъващата плоча често се появяват среднодълбоки земетресения. Два дни преди земетресението с магнитуд 7.5 по същия склон на плочата Наска на дълбочина 110 км е регистрирано земетресение с магнитуд 5.1. Епицентърът му е локализиран на близо 260 км юг-югоизточно от този на неделното събитие. Възможно е трусът да е отдалечен във времето афтершок на земетресение с магнитуд 8.0, станало на 26 май 2019 година също по склона на подпъхващата се плоча Наска на дълбочина 122 км и епицентър на 220 км в югоизточна посока от новия трус. Щетите от земетресението през 2019 са: двама загинали и 15 ранени в Перу, 15 други ранени в Еквадор, повредени жилищни сгради 833, здравни заведения 38, училища 111; обявени за необитаеми над 400 жилищни сгради, 4 от здравните учреждения и 7 от училищните сгради.