Ден след историческия успех на Георги Господинов и спечелената литературна награда "Букър", bTV се срещна с родителите му – Радка и Господин Балчеви в дома им в ямболското село Окоп.

"Добрата новина я посрещнахме тук. През цялото време гледах по сайтове, не знаех, че победителят ще стане ясен в 23:40 часа. В 01:00 часа звънна снаха ми и каза, че Георги е спечелил наградата.

Тези новини минават винаги през сълзите на майката. Някои са гледали го гледали на живо, а ние го гледахме по телевизията вчера. С него се чухме в 10-11 часа на следващия ден, не дочаках да се изкаже, веднага започнах с емоциите – с гордостта и благодарността. Пожелах му да е жив и здрав и да продължава да твори и да докосва читателите“, сподели Радка Балчева.

"Аз му казах, че се радвам и че го обичаме. В нощта на наградата не успях да заспя до 4:00 часа“, сподели неговият баща Господин.

Родителите на Георги Господинов споделиха, че неговият първи литературен успех дошъл, когато е на 7 години. Стихове за слънцето и слънчогледа, които се гледат "двама като син и мама“, са публикувани тогава в местния вестник "Сакарско ехо“. От него Георги получава хонорар – 4,15 лева, с които отива на сладкарница и черпи приятелчета.

"Имаше тогава един човек дядо Коста Балзака, който е бил служител към църквата в Тополовград. Той го е завел да си вземе хонорара, а Георги го описва в разказите си. Имало е много добри съседи – дядо Коста, баба Бойка“, разказа бащата на писателя.

"В творческия си път нямаше тежки моменти, те бяха в личен план. Не споделя много, таи в себе си. Когато вече нашумя и започна да се изявява, се появи едно его. Има неща, които го нараняват, но той не им отговаря и не се разправя. Не търси отмъщение. Не се оплаква и на нас“, сподели Радка Балчева.

"За него наградата не е на всяка цена, но много се радва. Много хора ни се обадиха вчера от страната и чужбина, за да ни поздравят за отличието му. Някои не се сещахме кои са. Имаше хора, които не съм виждал от 50 години. Радват се и ни поздравяват“, допълни съпругът ѝ.

"Георги винаги е смятал, че празникът на буквите трябва да е националният ни празник. Той много обича да идва тук със семейството си, почиват си на двора. На всички празници ние сме тук с двете семейства – на Георги и на брат му Бойко.

Събират се, много силна връзка има между двамата братя. Звънят по-рано и питам какво да им приготвя. Правя обикновени селски ястия – пиле каша, пиле с ориз, пиле с картофи, ориз с домати, салата много обича. Обича да се разхожда из райграса, да помирисва пролетните дръвчета, да е сред цветята, много обича мириса на индрише, обожава аромата на босилек. И в творчеството си пише за ароматите, които иска да съхрани“, разказа майката на писателя.

"Много обича цветче на цъфналата ябълка, на череша, на вишна. И пчеличката, ако е там, е много щастлив“, допълни баща му.

"С голяма емпатия се отнася и към животни, и към насекоми“, каза още Радка Балчева.

Родители на Господинов отглеждат куче джак ръсел в Окоп, а в дома си в София той има Кавалер Кинг Чарлз шпаньол - Йори. Когато семейството пътува, го оставя на хотел.

"Вероятно ще се приберат у дома към неделя. Очакваме ги да дойдат при нас след завършването на учебната година. Преди това ние ще отидем при тях. Понякога идват само за събота и неделя, много им харесва сред природата. Може би това е едно от всичките му времеубежища. Тук му е много спокойно“, разказаха още родителите на Господинов.

"Всички негови книги съм чела по няколко пъти. Първият път го четеш през сълзи и си мислиш, че е преживял дори литературните измислици, а пък аз не съм знаела какво му се е случвало“, сподели неговата майка.

"Пожелаваме му да пише все така, че да докосва читателите си. Той много се грижи за тях, получава писма и им отговаря. Неговите читатели са най-голямата му награда и мисия. Писали са му, че заради негови книги са се съвземали в трудни моменти и са продължили живота си“, разказа още тя.