Третият концерт за пиано на ненадминатия Сергей Рахманинов и Първа симфония от патриарха на българската класика Панчо Владигеров ще звучат на 2 май в зала "България". Диригент на вечерта е Мартин Пантелеев, а солист е виртуозният немски пианист Бернд Глемзер. Ученик на легендарния Виталий Маргулис, Глемзер е лауреат на най-престижните клавирни конкурси - "Алфред Корто", "Рубинщайн", "Чайковски", "Бузони", "Калас".

Музикантът изнася концерти по целия свят, а критиците го определят като най-виртуозният немски пианист днес. Неговата интерпретация на Концерт за пиано No 2 на Рахманинов звучи в саундтрака на "Човекът-паяк" 3. Третият клавирен концерт на Рахманинов е считан до днес за изключителен творчески връх и образец в жанра. Този е концертът, който въплъщава гения на Рахманинов и като композитор, и като пианист, и респектира музикантите от всички поколения. 

Той преодолява от предходните опуси на автора известната структурна разпиляност и преувеличен патос в полза на хармоничност, яснота, подреденост и силно поетическо обаяние. Дори критиците на композитора признават концерта за "прекрасен": "Който не познава лириката на Рахманинов, който не е привикнал на начина му да разпява мелодията, който не помни широкото му и ясно клавирно писмо, той ще намери веднага всички черти на творчеството на Рахманинов в Третия концерт и доволен ще се убеди, че композиторският талант е точно толкова свеж и ясен, както е бил в най-добрите творби на Рахманинов".

Младежкият порив на романтично откровение е отминал, лириката е сдържана, понякога – сурова, драматичните контрасти са изострени, изпълнителските роли са променени в диалога солист – оркестър в полза на безспорното лидерство на солиста. Клавирната фактура е с по-богата и разнообразна техника до степен на завладяващ монументален клавирен симфонизъм. Третият концерт се откроява по сила и художествена убедителност на фона на декадентството в европейското изкуство.

Владигеров пише Първата си симфония през 1938-39 г., когато вече е международно утвърден композитор на симфонична музика, а откриването на новата концертна зала "България" с орган през 1937 го импулира да включи в големия оркестър на Първата си симфония и орган (ad libitum - по желание и възможност). Завършването на творбата не носи радост на композитора. Саша Попов, диригент на Царския военен симфоничен оркестър, отклонява изпълнението ѝ заради невъзможност да бъде вместена в планирания сезон. Затова пък получава признание първо в чужбина. 

Владигеров предлага партитурата на диригента Михайло Вукдрагович, който прави премиерата на Първата симфония в Югославия - на 12 април 1940 с Белградската филхармония. Софийският вестник "Дневник" съобщава: "Една голяма продукция на Панчо Владигеров, отхвърлена в България, пожъна бляскави успехи в Белград. Творбата на именития наш композитор бе предадена по Радио Белград и Радио София".  Следващото изпълнение (на 25 юни) е под диригентството на композитора в Букурещ със Симфоничния оркестър на Букурещкото радио. Българската премиера е чак след пет години  - на 7 юни 1945 в Народния театър в авторски концерт на Владигеров под негово диригентство с Държавния симфоничен оркестър при Дирекцията на радиоразпръскването.