На 30 км от Qasr Mushash, древен римски граничен пост в източните покрайнини на Аман е мястото, където вероятно ще бъде построена новата столица на Йордания.

Хълмовете на Леванта са се превърнали в равна, черна вулканична пустиня. На няколко минути по пътя се намират резерватът на влажните зони Azraq и резерватът за диви животни Shaumari, където посетителите се смесват с газели, но и наблюдават военни товарни самолети, прелитащи над хоризонта.

Това е Черната пустиня на Йордания, известна още като Harrat al-Sham, граница в повече от един смисъл. Суровият ландшафт разказва историята на минали и настоящи цивилизации, които са се опитвали да го укротят - римски руини, полузавършени бетонни конструкции, съвременни военни бази, бежански лагери, и една магистрала. Отвъд определена точка пустинята поглъща всички следи от човечеството; тук почти никой не живее освен номадите бедуини, които се скитат сред неолитни "ловни хвърчила" (огради за животни, поставени от праисторически ловци преди хиляди години) и древни сафаитски надписи, написани на арабски диалект, предшестващ появата на исляма.

Въпреки че е по-малко известна от други йордански забележителности като Петра и Стълбовете на мъдростта, Черната пустиня предлага на посетителите милиони години природна и човешка история, включително великолепна влажна зона в пустинята, захранвана от крехък оазис.

Това обаче може да се промени, ако йорданското правителство постигне своето. Проектът "Нов град" има за цел да създаде втора столица на ръба на Черната пустиня до 2050 г., като използва евтината земя, за да изкара населението на Аман от градския център. Някои експерти са скептично настроени към плана; единственият източник на вода в Черната пустиня - оазисът Azraq - преди време пресъхна поради прекомерно изпомпване и трябваше да бъде изкуствено възстановен.

Проектът може завинаги да преобрази красивия, призрачен пейзаж на Черната пустиня. Или пък, предвид трудностите, които Йордания изпитва с водоснабдяването, Новият град може да се превърне в поредния изоставен паметник на суровите условия в пустинята, пише BBC, цитирани от Novini.bg.

Съвременното кралство Йордания не е първата държава, която се опитва да засели този район. Черната пустиня е осеяна с "пустинни замъци" - поредица от структури, построени между късната римска и ранната ислямска епоха. (Арабското им име, qasr, идва от същия латински корен като "замък".) Какво точно е било предназначението им, все още няма ясен отговор сред изследователите и археолозите.

В късната античност Черната пустиня е била на границата между Римската и Персийската империя и е преживяла почти пет века на интензивни битки, преди Ислямският халифат да изтласка двете суперсили от региона. Пустинните замъци може да са били военни бази, търговски пунктове, ловни хижи или комбинация от трите.

В статия от 2016 г. археологът Карин Бартл отбелязва, че разстоянията между пустинните замъци вероятно са били отправни точки за пътници. Те са позволявали "удобни еднодневни походи по маршрут от около 100 км между Аман и оазиса Азрак", пише тя. С други думи, древните постове може да са били като съвременните бензиностанции, които сега туристите използват, за да преминат по магистралата - въпреки че днес пътуването отнема часове, а не дни. До наши дни регионът е доминиран от номади бедуини, към които се присъединяват малък брой друзи и чеченски заселници, дошли от други части на Османската империя в оазиса Azraq през XIX век. Според д-р Мурад Калалдех, преподавател в катедрата по архитектура в университета "Ал-Балка" в Йордания, бедуинското присъствие "е било политическо присъствие". "Бедуините не са искали да оставят тази огромна територия без контрол".

Контролирането дори на пустеещи земи е давало на племената влияние върху водоизточниците и маршрутите на керваните - независимо дали става въпрос за търговия, военни кампании или поклонението Хадж. Градове като друзкото и чеченското селище в Azraq са се разраснали, "за да обслужват бедуините", снабдявайки ги с промишлени стоки и други нужди - добавя Калалдех.

Навътре в пустинята градовете напълно изчезват, оставяйки само къмпинги за бедуините и най-смелите туристи. Дори и в дълбоката пустиня обаче има следи от древно човешко обитаване. Районът е белязан от сафаитски скални надписи и ловни хвърчила.

Скалното изкуство е "музей на открито, който разказва за историята на нашите предци", казва Раван Ал Адван, йордански художник, чието творчество е вдъхновено от тези надписи, откакто се натъква на тях през 2003 г., докато работи в Йорданския археологически музей.

Надписите подсказват и за един друг, непустинен свят, отбелязва Ал Адван. Скалните рисунки изобразяват лъвове, коне и щрауси в райони, където тези животни вече не се срещат поради прекомерния лов и изменението на климата.

Промените в ландшафта са станали още по-драстични през последните няколко десетилетия поради бързото нарастване на населението. Йордания, която е една от най-бедните на вода страни в света, е изчерпала водоносните си пластове до такава степен, че водните басейни около оазиса Azraq , дори след изкуствено изпомпване на вода обратно във влажните зони, са едва 0,04 % от историческия си размер. Голяма част от водата се изпомпва, за да обслужва Аман, чието население се е удвоило от 1975 г. до 2000 г. и отново от 2000 г. до 2020 г. Около една четвърт от водоснабдяването на столицата сега идва от Azraq.

Нарастването на населението е довело и до натоварване на инфраструктурата, а проектът "Нов град" има за цел да създаде по-ефективна и по-малко пренаселена алтернатива на столицата. Ако всичко върви по план, цялата държавна администрация също ще бъде преместена от Аман в новия метрополис.

Привлекателността на Новия град е в самата празнота на земята. Калалдех казва, че тази конкретна част от Черната пустиня е един от районите, в които е останало "най-малко влияние на племената бедуини". Тъй като районът е предимно необитаем, властите планират да финансират проекта, като предложат на предприемачите парцели евтина пустееща земя. Правителственият говорител Файсал ал-Шбул заяви пред местните медии, че няма да се наложи държавата да взема заеми за изграждането на Новия град.

Калалдех твърди, че схемата е противоречива, тъй като пустотата означава и липса на "специфични за мястото дейности", които биха могли да привлекат инвеститори: няма природни ресурси, които да се експлоатират, няма големи индустриални зони, които да се обслужват, няма подпочвени води за земеделие. Вместо това той смята, че правителството трябва да се съсредоточи върху разширяването на градовете, които вече съществуват в провинциите.

Всъщност стойността на Черната пустиня може да се дължи на това, че тя е оставена непокътната. В източната част на пустинята се намират четири от 12-те природни резервата на Йордания - и голяма част от природните красоти на страната.

В резервата Shaumari се срещат газели и последната известна популация на арабски орикс в Йордания. В близкия оазис Azraq се събират водни биволи и мигриращи птици, които се поддържат от ограниченото количество вода, което всяка година се изпомпва обратно в защитените територии.Покрай оазиса и по-навътре в пустинята се намира природният резерват Dahek, известен с древните си сафаитски надписи, както и със зашеметяващите си бели скали, които контрастират с тъмните базалтови полета на Черната пустиня. Ал Адуан смята, че самата отдалеченост на сафаитските надписи, за които е необходимо да се премине с офроуд през пустинята, ги прави привлекателна дестинация за приключенски настроени туристи, стига да бъдат добре запазени.

Някога оазисът Azraq е бил достатъчно голям, за да могат йорданците от столицата да предприемат еднодневни екскурзии, за да ловят риба и да плуват там. Но поради прекаленото изпомпване до 1993 г. оазисът е напълно изчерпан. Кралското дружество за опазване на природата иска да върне влажните зони поне до 10 % от историческия им размер, а според табелите, поставени в резервата на влажните зони, Министерството на водите се е съгласило да изпомпва около 1,5 милиона кубически метра вода обратно в оазиса годишно, за да му помогне да се възстанови.

Йордания е разкъсвана между два импулса по отношение на Черната пустиня: да я експлоатира или да я запази. Туризмът може би е среден път, който позволява на страната да извлече финансова полза от усилията си за опазване на околната среда.