Теоретично има основания за притеснение от широкото навлизане на изкуствения интелект, но на този етап той все още е инструмент. Изкуственият интелект работи, както работи нашата централна нервна система, но ние знаем, че сме повече от това, че има неща, които не са подвластни на нея. Това каза програмистът Константин Василев в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов. Василев се занимава с мобилни апликации и гейминг и е съосновател на студио за мобилни игри. Сътрудничи си и с платформата за популярна наука Ratio.

По думите му на този етап от развитието си изкуственият интелект е добър само в това да повтаря и да рекомбинира съществуващо пространство. Постепенно обаче ще започнем да му делегираме все повече функции по взимане на решения. "Хората сме добри в това да измислим как се прави нещо и после да го автоматизираме. Още дълго време ще продължаваме да сме тези, които иновират, а изкуственият интелект да повтаря след нас", смята програмистът. 

Според него начинът, по който в момента се изграждат системите, базирани на изкуствен интелект, са такива, че хората не могат да имплементират законите на роботиката. "На този етап е нереалистично да си представим, че можем да заложим такива закони, поне в частта, която симулира централната нервна система. Тези закони могат да бъдат на входовете и изходите, например: всеки път, когато такава система трябва да вземе критично решение, трябва да има човешки оператор. Обикновено контролите са на изходите, но контроли вътре в самата невронна мрежа за момента нямаме идея как да заложим. Те са толкова закони, колкото са и законите за хората – както хората могат да изберат да не ги спазват, така и изкуственият интелект може", обясни Василев.

Според него хората първи ще осъзнаят, когато изкуственият интелект достигне етапа на неговото самоосъзнаване. "В началото изкуственият интелект "вижда“ света през потоци от данни. За него ние, хората, сме "слепи“. Много е вероятно нашето съществуване, или поне нашето обективно физическо съществуване, да е скрито за изкуствения интелект малко по-дълго, отколкото той от нас. Ние него ще го видим лесно по консумацията на енергия", посочи Василев. Според него комбинацията от напредъка на изкуствения интелект и мотивацията на човек могат да бъдат много по-дистопични от изкуствения интелект сам по себе си.

Такъв дистопичен сценарий показва сериалът Black Mirror, даде пример Василев, а Благой Д. Иванов, водещият на “Сториборд", допълни, че това е сериал, който показва обозримото бъдеще и е по-скоро предупреждение, като изброи и няколко филмови заглавия, в които сценарият е за машини, които се обръщат срещу своя създател. "Голем" от 1920 г. на Паул Вегенер и Карл Бьозе е ням филм, в който присъства моделът на романа "Франкенщайн" на Мери Шели и темата за изкуственото, създадено от нас човекоподобно. В "Западен свят" на Майкъл Крайтън от 70-те години на миналия век компютърен вирус превръща роботите в човекоубийци. Оперативната програма "Скайнет" в поредицата "Терминатор" е създадена като система, която би трябвало да предпазва хората от външна намеса, но всъщност тя симулира компютърен вирус, посредством който взима всичко под свой контрол. В "Аз, роботът" изкуственият интелект пък взима контрола над хората, за да ги предпази от самите тях.

"Сценарият на "Скайнет" е най-вероятният. Това е корпорация или правителство, която бавно автоматизира себе си и в един момент става изцяло изкуствен интелект. Това започва като колаборация между хора и изкуствен интелект, като функцията на хората в него бавно отпада. И тук апокалиптичността на сценариите се разклонява според това каква роля имаме ние – полезни ли сме, вредни ли сме", коментира Василев.