Всяка есен, когато Октоберфест и други есенни празненства са в разгара си, бирата попада под светлината на прожекторите. През последните години учените все повече се съсредоточават върху напитката, тъй като една от основните ѝ съставки – хмелът – се оказва, че има широк спектър от полезни за здравето свойства.

Когато става дума за бира и здраве, "хмелът е звездата на шоуто“, казва Глен Фокс, професор по наука за пивоварството в Калифорнийския университет - Дейвис. Десетки лабораторни изследвания, включително изследвания върху животни, както и няколко малки при хора показват, че съединенията на хмела имат впечатляващ набор от антимикробни, противотуморни, противовъзпалителни и регулиращи кръвната захар свойства, което кара експертите да изследват потенциала на растението за лечение на сърдечно-съдови заболявания, диабет, стомашно-чревни проблеми и дори рак.

Хмелът (Humulus lupulus, член на семейството на конопа) дължи по-голямата част от репутация си на полезно растение на хилядите здравословни антиоксиданти, които се намират в цветовете, наподобяващи шишарка, на женското растение, частта, използвана в бирата. Антиоксидантите регулират възпалението и защитават клетките от увреждане и се съдържат в около 14% от растението. Два вида обещаващи антиоксиданти в хмела, горчиви киселини и полифеноли, също така придават на бирата нейния вкус и аромат. Изследователите са особено заинтересовани от полифенол, наречен ксантохумол - мощен антиоксидант, който се среща само в хмела.

"Хората, които пият бира в умерени количества, могат да се чувстват уверени, че правят услуга на здравето си“, казва Фокс. "И мисля, че безалкохолната бира трябва да се счита за здравословна напитка.“

Но преди да се впуснете в пиенето на бара, имайте предвид, че количеството ксантохумол е минимално в повечето бири. И рисковете за здравето от алкохола, които варират от сърдечни заболявания и рак до чернодробни проблеми и дисфункция на имунната система, не трябва да се пренебрегват.

Историята на производството на бира

Производството на бира започва със селското стопанство. Преди около 12 000 години хората преминават от номадски начин на ловци събирачи към аграрни общества, където започват да отглеждат зърнените култури, които са в основата на напитката – пшеница, сорго, ечемик или царевица, в зависимост от местоположението.

Хората отрано откриват, че когато дъждът намокри зърната, напитката се променя. "Тогава те не разбирали, че дивите дрожди се настанявали в течността, предизвиквайки процес на ферментация, превръщайки захарите в алкохол“, казва Фокс. Какво са знаели: "Пиенето на напитката ги карало да се чувстват по-щастливи.“

След като хората се научават да контролират ферментацията, бирата бързо се превръща в една от най-популярните напитки на планетата. Все пак зърнените култури, маята и водата не придавали много вкус или аромат, освен това хората се нуждаели от начин да предпазват напитката от разваляне. За да се справят с това, различни общества започнали да добавят различни билки. Преди около хилядолетие в Римската империя хората вече използвали хмел, за да забавят развалянето на храната.

Горчивият вкус на хмела - получен от киселините, отделени по време на процеса на варене - балансира сладостта на зърната. Отличителният цвят на растението и неговите флорални и плодови аромати допринасят за неговата привлекателност.

"Всичко, което харесвате в бирата, идва от хмела“, казва Зуграву Корина-Аурелия, лекар и изследовател в Университета по медицина и фармация "Карол Давила“ в Букурещ, Румъния, която заключава в публикуван преглед на изследването на хмела, че той има голям потенциал за профилактика и лечение на широк спектър от медицински заболявания.

Лабораторни изследвания

Досега повечето от изследванията върху хмела и неговите съставни части са били ограничени до лабораторни клетки и гризачи, но резултатите са обещаващи. Това важи особено за най-широко изследваните компоненти - ксантохумола и горчивите киселини на хмела.

В изследване учените добавят ксантохумол към храната на затлъстели мъжки плъхове, което води до понижаване на нивата на кръвната захар; колкото по-висока е дозата, толкова по-голям ефект има. Добавянето на антиоксидантите на хмела към липидните клетки предотвратява окисляването на липопротеините с ниска плътност (LDL) или "лошия“ холестерол, забавяйки увреждането му. Също така тази диета предотвратява повишаването на нездравословните триглицериди в кръвта и наддаването на тегло, което иначе се наблюдава.

Установено е също, че ксантохумолът влияе върху раковите клетки, включително рак на белите дробове, дебелото черво, щитовидната жлеза и яйчниците. Клетките се самоунищожават в негово присъствие или не се репликират или метастазират. "Виждаме намеса в много стъпки от раковия процес“, казва Корина-Аурелия.

Едно от притесненията на учените при предварителните изследвания е дали съединенията оцеляват в стомаха след перорален прием - последвалите проучвания потвърждават, че приблизително една трета от химикала успешно навлиза в кръвта. "Оказва се, че се абсорбира много добре“, казва Ян Фредерик Стивънс, учен фармацевт в Орегонския държавен университет в Корвалис, който провежда проучвания за абсорбция.

Малки проучвания върху хора намекват за потенциални ползи

Проведените досега малки проучвания върху хора увеличават интереса към съединенията на хмела. Когато около 90 души в преддиабетно състояние в Япония приемат или ежедневна добавка, състояща се от горчиви киселини на хмел, или плацебо в продължение на три месеца, при групата, приемала хмела, се наблюдава намалена кръвна захар на гладно и A1C (по-дългосрочна мярка за кръвната захар), докато нивата в плацебо групата се запазват.

Ксантохумолът е показал обещаващи резултати и като допълнение към други лечения. По време на пандемията от COVID-19 изследователите дават на 50 пациенти, хоспитализирани с остра респираторна недостатъчност, висока доза екстракт (1,5 мг на кг телесно тегло три пъти на ден) или плацебо, към редовното им лечение. След една седмица тези, приемали добавката прекарват по-малко време на вентилатор и имат по-добри прогнози.

Друга интригуваща изследователска област за ксантохумол включва възпалителни заболявания на червата, включително болестта на Крон. Тялото не елиминира съединението чрез урината, а вместо това го смесва с жлъчката в храносмилателния тракт, преди да го отдели чрез изпражненията. "Тъй като се рециркулира през жлъчката, това доведе до хипотезата, че може да има директна активност в червата“, казва Райън Брадли, старши изследовател в Националния университет по естествена медицина в Портланд, Орегон.

Многобройни проучвания върху мишки потвърждават това предположение, така че Брадли и Стивънс решават, че е време да тестват перспективата при хора. Тяхното пилотно проучване предполага, че висока доза (24 мг дневно) ксантохумол с фармацевтично качество в продължение на осем седмици е безопасна за хората, пише nationalgeographic.bg. Оттогава екипът е тествал хапчетата при 20 души с болестта на Крон и в момента анализира резултатите.

През следващите няколко години се очакват допълнителни изследвания върху съединенията на хмела за лечение на различни медицински състояния.

Търсете ниско или никакво съдържание на алкохол

Разбира се, да вземеш хапче и да изпиеш няколко халби бира едва ли е едно и също. Но бирите съдържат малки количества ксантохумол. "Изпиването на един литър бира не е достатъчно, за да получите същите ефекти като в нашите проучвания“, казва Брадли.

Някои производители на хмел работят за отглеждане на растения, съдържащи по-високи нива на полифеноли, а производителите на бира експериментират с алтернативни процеси на варене, които могат да запазят повече от съединението в крайния продукт.

Тези усилия може да се окажат по-ценни за здравето, отколкото добавките с ксантохумол и други полифеноли, които вече се появяват в магазините за здравословни храни, казва Корина-Аурелия. (Настоящите добавки обикновено имат ниски или неопределени нива на полифенолите, предупреждава Стивънс.) "Парадоксът по отношение на алкохола е, че много от здравословните съставки в бирата се усвояват по-лесно в присъствието на алкохол“, казва Корина-Аурелия.

Това е парадокс, разбира се, поради вредите, които идват с пиенето. Ето защо Корина-Аурелия предлага да търсите бири с ниска концентрация на алкохол и да консумирате не повече от няколко пъти седмично.

"Като захарта, мазнините или нещо друго“, казва Корина-Аурелия, "когато става дума за бира, дозата прави отровата.“ Или опитайте безалкохолни разновидности, поне от време на време. "За разлика от безалкохолните вина“, казва тя, "те всъщност имат доста приятен вкус.“