Парализата на гласните връзки, по-често, настъпва при увреждане на долния ларингеален нерв (възвратен нерв). Възвратният или долният ларингеален нерв, който инервира мускулите на ларинкса (с изключение на крикотироидния мускул), е клон на блуждаещия нерв (Х ЧМН) и има дълъг ход. Той води началото си от основата на черепа, минава покрай областта на шията, спуска се в гръдния кош и се изкачва, като минава зад щитовидната жлеза и достига до ларинкса.

Парализи на горния ларингеален нерв се срещат рядко и се проявяват с намаляване на опъна на гласната връзка на мястото, засегнато от парализата, в резултат на това е затруднено достигането на високите тонове.

Парализата на гласните връзки може да засегне способността за говорене, пеене и дори дишане. Увреждането може да бъде едностранно или двустранно. В повечето случаи на парализа на гласните връзки само една от тях е парализирана и в тези случаи проблемите, са свързани предимно с фонацията, наблюдава се дисфония. Парализата и на двете гласни връзки е рядко и животозастрашаващо състояние, тъй като освен до гласови нарушения може да доведе до сериозни проблеми с дишането и гълтането. При билатерална парализа на гласните връзки е трудно да се поддържа достатъчен отвор на дихателните пътища. В този случай е необходимо извършването на трахеотомия. Трахеотомията може да бъде постоянна или временна (в случай на инфекция на горните дихателни пътища).

Причини

Етиологичните фактори за парализа на гласните връзки могат да включват:

– Ятрогенно увреждане на нерва по време на операция на шията и гръдния кош (щитовидна жлеза, паращитовидни жлези, хранопровод) или интубация;

– Вирусни инфекции (Лаймска болест, Епщайн-Бар, херпес симплекс и т.н.) или възпаление (тиреоидит и т.н.);

– Притискане на нерва по хода му (аневризма на аортата, перикардит, травма и др.)

– Тумори по протежението на нерва (щитовидна жлеза, ларинкс, трахея, хранопровод);

– Неврологични заболявания (множествена склероза, АЛС, Паркинсон, инсулт и т.н.)

Диагноза

Парализата на гласните връзки може да се диагностицира с ларингоскопия - ендоскопско изследване за изследване на ларинкса и неговите структури. Ларингоскопът с фиброоптични влакна, ригиден или флексибилен, позволява да се визуализират гласните връзки и да се оцени движението им по време на фониране и дишане. Лекарят може да препоръча и образни изследвания, за да изследва причината за парализата. Тези образни изследвания могат да включват ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография, транскутанна ларингеална ултразвукова диагностика и рентгенова снимка на гръдния кош. Макар и рядко, може да се направи и ларингеална електромиография, за да се наблюдава ходът на електрическата проводимост и да се оцени степента на реинервацията.

Симптоми при парализа на гласните връзки

Общите признаци и симптоми включват:

– Дрезгав глас

– Намалена сила на гласа

– Изтичане на въздух при фониране

– Усилие при фониране

– Фонастения (умора по време и след говорене)

– Диплофония и др.

По-рядко срещани признаци и симптоми

– Стридор

– Лека дисфагия

– Епизоди на кашлица или задушаване при поглъщане на храна, напитки или слюнка

Терапия

Терапията се състои от гласова рехабилитация, лекарствени средства, хирургична интервенция или комбинация между различните методики

Гласова терапия

Гласова терапия се извършва от речеви и езиков терапевт или логопед, специализирани в гласови нарушения и които са обучени да извършват ларингеални и екстраларингеални манипулации.

В редица случаи гласът се подобрява без хирургично лечение, благодарение на гласовата рехабилитация. Ако се изчака със започването на логопедична терапия, картината има тенденция да се влошава и парализираната гласна връзка да атрофира. Поради тези причини рехабилитацията на гласа трябва да бъде навременна.

Основните цели на гласовата терапия са:

– Премахване на дефицита при аддукция на гласната връзка;

– Възстановяване на еластичността на гласната връзка чрез подобряване на мукозната вълна;

– Оптимизиране на артикулационната и резонаторната дейност;

– Намаляване на фаринго-ларингеалната хиперкинезия и всички неправилни компенсаторни механизми;

– Установяване на правилна динамика на дишането и регулиране на експираторния поток;

– Да се удължи продължителността на фонацията и да се намали умората от говора;

– Подобряване на качеството и силата на гласа.

Хирургична терапия - фонохирургия (инжекционна ларингопластика)

След гласова рехабилитация решението да се прибегне до хирургична терапия зависи от тежестта на симптомите, степента на парализа на връзката, гласовите нужди на пациента и успеха на самата рехабилитация. Целта е да се намали максимално разстоянието между парализираната гласна връзка и здравата, като се използват различни методи, така че гласните връзки да могат да се затварят напълно по време на фонация. Сред най-често прилаганите методики е инжекционната ларингопластика, която включва инжектиране на вещество за медиализиране на увредената (хипомобилна и/или атрофирала) гласна връзка, пише Puls.bg. Одобрените вещества за запълване са телесна мазнина (липофилинг), колаген или хиалуронова киселина.