Обичаме да разказваме за римската история, защото чрез тези разкази обясняваме себе си. Редица от продукциите, посветени на Древен Рим, реално разказват за нашумелите проблеми на модерността. Това каза в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Иванов преподавателят по история Богдан Чиновски.

Добре разказана римска история имаме в сериала "Рим“ (Rome), който според историка е страхотен не само като продукция, а и като историческа действителност и иконография. Друг добър филм на тази тематика според него е комедията "Животът на Брайън“ (Life of Brian) от 1979 г., част от няколкото кино проекта с участието на комедийната трупа "Монти Пайтън“. Според него тези два филма са значими заради вниманието към детайлите на историческата действителност, която пресъздават, но и чрез иронизирането на определени модели.

По думите му първият "Гладиатор“ (Gladiator) е невероятно произведение на филмовото изкуство. Филмът представя човешка история, ситуирана в Римската епоха като исторически период, като "режисьорът взима достатъчно от историята, за да бъде поставен наративът в определена реалност, но в същото време предприема смели рискове с историческия наратив, така че да направи историята интересна. Това, което успява да направи Ридли Скот с наратива, е феноменално.“

"Гладиатор 2“ няма претенцията за научна достоверност, във филма има някакъв приблизителен автентизъм и също е едно изключително зрелище. Отново имаме пищни битки с екзотични животни, като в Древен Рим колкото по-екзотични са били животните, колкото от по-далечни краища на империята са, толкова по-голям става спектакълът. Наличието на акули може и да е абсурдно, но наводняването на арената не е напълно невъзможно, смята историкът, тъй като ранните автори от I и II век сл. Хр. говорят за това, че действително са се разигравали морски битки в Колизеума и чак към III век вероятно нещо се е променило в архитектурата на това огромно здание и вече няма свидетелства за такива битки, обясни още Чиновски.

Във втория филм са представени братята императори Каракала и Гета, които по исторически данни управляват Рим заедно за кратък период през 211 г., след смъртта на баща им, и в същата година Каракала организира убийството на своя брат. "Самият Каракала е известен наистина като жесток император и не много успешен. Той е интересна личност, която хваща империята в един преходен период, и това се личи и от кризата на III век, която ще дойде съвсем малко след неговото управление,“ обясни преподавателят по история, а водещият на предаването Благой Иванов допълни, че двамата братя императори във филма по интересен начин представят краха и моралното крушение на една огромна империя: "Дали преувеличени или не, смятам че бяха въздействащи по един много френетичен начин, напомнят едновременно на Жокера от "Черният рицар“ от една страна и на Джофри от "Играна на тронове“ – непредсказуеми, абсолютно невротични, изключителни садисти.“

Според Богдан Чиновски има преувеличение в личностите на тези "лоши императори“, тъй като те не във всяко отношение са били безкрайно лоши владетели, и даде пример с опитите на Каракала да реформира държавата в различни аспекти. "Проблемът е по какъв начин историческата действителност е пречупвана от онези автори, които пишат тогава,“ посочи той и добави, че чрез представата във филма за Марк Аврелий като силен привърженик на превръщането на Рим в демокрация се създава абсолютно грешна представа за историческата личност Марк Аврелий, който никога не е имал такова намерение и дори е обучавал и подготвял сина си Комод за свой наследник.

"Този филм е добър, ако представя Рим в интересна, не казвам достоверна, а интересна светлина, това може да бъде филмът на сегашното поколение, който да ги тласне по пътя ако не на историцизма, то поне на любопитството за античността,“ заключи преподавателят по история Богдан Чиновски.