Времето се разваля рязко, температурите падат, слънцето е заместено от плътни облаци. И започваме да наблюдаваме интересен феномен. Чакайки на пешеходния светофар, на втора линия виждаме жена по копринена рокля и сандали, а навън е 15 градуса и вали. До нея стои друга жена, вече е с боти и е наметнала яке с подплата. Стоим и се чудим: адаптивност ли е, отказ да приемеш очевидното ли е?

Тази ситуация не е просто част от нашето ежедневие, а и отражение на начина, по който възприемаме промените. Психологията предлага различни обяснения за тези разлики. Според проучвания, индивидуалните различия в темперамента играят ключова роля в начина, по който реагираме на времето. Хората с по-висока чувствителност към стрес (често наричани "перфекционисти“) може да изпитват тревожност при резки климатични промени, докато по-гъвкавите личности ще се адаптират по-лесно. Психологът д-р Миглена Георгиева посочва, че "хората, които са свикнали да се справят с неочаквани ситуации, показват по-ниски нива на стрес и безпокойство“.

Друг важен аспект е социалната среда и културният контекст. В България, където климатът е разнообразен и често променлив, хората могат да развият определени стереотипи относно облеклото и реакциите на времето. Много българки, например, може да предпочетат да носят сандали, дори когато температурите рязко падат, за да изразят личен стил или да следват социални норми. Такова поведение често се свързва с желанието за индивидуалност, независимо от метеорологичните условия.

Психологическите механизми на възприятие също играят роля. Когато времето се променя, нашият организъм реагира на базата на предходни опити. Ако някой е свикнал да асоциира студеното време с негативни емоции (като самота или депресия), той може да се чувства особено некомфортно при промени в температурата. Според изследване на Института по психология на БАН, хората, които развиват отрицателна нагласа към времето, често проявяват по-високи нива на тревожност и стрес.