В писането тръгвам от образи, които ме вълнуват. Виждам го като анимация, не като игрален филм. Обичам да се вълнувам, искам героите да ме водят, да се забавлявам с тях, да ме изненадват с решенията, които взимат, но накрая се изисква доста редакция, за да стане всичко хомогенно и свързано. Това каза писателят и ревюист Мартин Касабов в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус".

Той е автор на сборника "Когато великани ходеха по Земята" и на приказния "Момчето, което завърза Луната за Земята" – неговия дебютен роман, чиято столична премиера се състоя на 15 октомври. В началото на "Момчето, което завърза Луната за Земята" има автобиографични елементи, свързани с авторовото детство – спомените за грижите на майка му, когато той е бил болен, и неприятното усещане за завзет дом при обир в жилището му. "Комбинирах тези неща в моята книга. Героят дете през приказките на майка му малко по малко попада в тази приказка и става съавтор, опитва се да я пренапише", разказа Касабов.

Книгата послужи за отправна точка на Касабов и на Благой Д. Иванов, водещия на "Сториборд", за да могат двамата да се насочат към темата за магическия реализъм и да предстаят в ефир няколко ключови кино примера, свързани с въпросното творческо направление. "Бърдмен" на Алехандро Гонсалес Иняриту е филм, който според Касабов остарява много добре. "Той е доста агресивен филм, той удря. В него се разчита на вътрешния, на психологическия свят на героя. Това е ключът към по-въображаемите неща", обясни той. Пример за магически реализъм е и психологическият трилър "Враг" на Дени Вилньов. "Почти докрая усещаш, че нещо не е както трябва, но не си сигурен. И отново финалната сцена преобръща много неща", коментира Касабов.

Според него анимето е благородна почва за магическия реализъм в киното. Като примери за това той посочи филмите на Хаяо Миядзаки, а Иванов от своя страна посочи аниметата "Гробът на светулките" на Исао Такахата и "Перфектно синьо" на Сатоши Кон. Касабов препоръча и "Огледало" на Андрей Тарковски и aнтологичния "Токио!", по който е работил Мишел Гондри. 

Водещият на предаването спомена и филмите "Голяма риба" на Тим Бъртън, "Животът на Пи" на Анг Лий и "Лабиринтът на фавна“ на Гийермо дел Торо. "Знаем, че това, което се случва в тях, е само и единствено въображение, опит за бягство от реалността на героя в опит да се адаптира към някаква много трудна ситуация... но дали са магически реализъм или нещо друго?", коментира Иванов и се включи с още един любопитен пример: "Take Shelter" на Джеф Никълс. "Там имаме хубав финал, при който всъщност разбираме дали главният герой си въобразява, или не. Това е един от тези редки случаи, при които нещо ти се казва директно, но нямаш нищо против", допълни водещият.

"Поляната с дивите ягоди" на Ингмар Бергман според него също е блестящ пример за магически реализъм. "В определени филми на Уди Алън, който знаем, че е силно повлиян от Бергман, можем също да открием магически реализъм", добави Иванов.