Пиесата "Архангел Михаил" не е актуална. Тя просто разказва за събития, които не са се променили. Това е един и същи живот, който водим през последните 50, 70, 80 години от промените в средата на 40-те години. Това каза режисьорът на пиесата Александър Христов в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Това е последната пиеса на Георги Марков. Той я пише на български, след което я преработва на английски език. "Архангел Михаил“ е единствената българска пиеса, отличена с първа награда на престижния театрален фестивал в Единбург. Първата постановка у нас е била през 2002 г., 50 години след световната й премиера в Единбург през 1974 г. Тя никога не е била забранявана.

Постановката е по текстове от пиесата "Архангел Михаил“ и "Задочни репортажи за България“ и разказва за времето на диктатурата, на потисническия режим, на Държавна сигурност и на доносничествата.

"Текстовете обслужват идеята за свободата. Това са политически текстове. Ние виждаме двама души, които не просто олицетворяват доброто и злото, "Държавна сигурност“ и жертвата, а хора със своите биографии, хора, които може да видим в днешно време. Това, че в днешно време няма ДС и низови организации на БКП в заводите и в предприятията, не означава, че във възпитанието на хората не присъства стремежа да се клепаме, да се издаваме и да доносничим едни срещу други“, обясни режисьорът.

Пиесата е за невъзможността да живеем свободно и нормално. "Тогава държавата е цензурирала свободната мисъл, в днешно време се налага автоцензура. Това е момент, в който трябва да се замислим свободата дар ли е, сами ли си я извоюваме. Дори когато в демократично време тя ни е поднесена на тепсия, трябваше да чакаме 20 години, за да се направи тази пиеса“, посочи Александър Христов.

Сценичният кръг в пиесата пресъздава движението в червена омагьосана гора. В текста постоянно присъства двойствеността – между тукашното и отвъдното, между реалния и метафизичния свят, между съновидението и това, което се случва в действителност. "Полицаят и докторът са изключително раздвоени в самата си същност, те правят едни неща, но мислят друго. Понякога пък мислят едно и вършат трето, съвсем различно“

Изкуството е другото име на свободата. Всеки един политически режим, който не е свободен, трябва да бъде дискредитиран от изкуството. "Ако не играем "Архангел Михаил“ в този момент, значи сме замлъкнали пред едно убийство и терор, който става пред целия свят.

Актьорът Цветан Апостолов е един от главните герои в пиесата и преводач на оригиналния текст на "Архангел Михаил“ от английски. Според него английската версия е била по-подходяща за поставяне на сцена.

Като най-голямо предизвикателство той посочи осмислянето на текстовете и осъвременяването им така, че те да достигнат до младата публика, която се среща за първи път с Георги Марков чрез пиесата.

Актьорът Румен Троев определи текста на пиесата като гениален. "Пиесата много ясно показва изродщината на властта и как човешкият живот е просто статистика. Колко ще умрат в гората е без значение. Хората нямат възможност за бягство. Един полицай и един доктор са в една гора на един връх, в едно военно положение, в някаква извънредна ситуация и тези хора са далече от цивилизацията и от хората. Те се сблъскват и със себе си, и един с друг“, разказа актьорът.

Според Румен Троев този режим не е свършил и ние не живеем в демокрация. "Няма как да живееш в демокрация, при положение че конците се дърпат отвън. Нямаш истински политици, които да мислят за българския интерес, нямаш развитие и затова 30 години нищо не се случва в тази държава, защото ние продължаваме да сме един счупен съветски сателит, в който свободата и мисълта за развитие на тази държава отсъстват. Затова и историята се повтаря, защото тя все още е на същия принцип от времето на Сталин: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“, коментира той.

Тази диктаторска система продължава да се развива с пълна пара и с още по-голяма амбиция, допълни той и даде за пример войната в Украйна, убийството на Алексей Навални и желанието на руския президент за възкресяване на Съветския съюз.

Сценограф на представлението е Светла Колева, хореограф е Дорина Пунчева, композитор Ян Руменин. Гласът зад сцена е на Владимир Пенев. Следващото представление на пиесата е на 11 април.