Творчеството на Шон Бейкър е един своеобразен контрапункт на щатския мейнстрийм с неговия политически и социален активизъм на големия и малкия екран. Това коментира пиар експертът Нина Корнилева в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Иванов.

Филмовият режисьор, сценарист, монтажист и продуцент Шон Бейкър е известен със своите независими филми с акцент върху социални теми. Филмографията му включва заглавия като "Червената ракета“ (Red Rocket), "Проектът "Флорида“ (The Florida Project) и "Мандарини“  (Tangerine), а най-новият му филм "Анора“ (Anora), който излезе по екраните тази година, спечели "Златна палма“ на фестивала в Кан.

 

Нина Корнилева споделя, че "Проектът "Флорида“ е първият й досег с творчеството на режисьора, след което както обикновено се случва, когато човек хареса даден филм, започва да се интересува от цялото творчество на автора му. "Защото когато някои те спечели, то обикновено не е случайно.“ Отличителна черта в творчеството на Шон Бейкър е това, че въпреки че тематиката във филмите му е социална, той не си позволява да поучава и да размахва пръст и "подхожда с изключителна любов към всеки един от героите си и винаги се усеща, че той е на нивото на героите си“.

"Много ми харесва, че при всеки един от филмите си той има различен подход. Има някакъв собствен стил, но никога не е самоцелен и не е повторяем,“ посочи Корнилева и обясни, че във всеки негов филм се усеща фундаментално различен подход спрямо историята и героите в него.

 

Шон Бейкър често избира за своите герои хора, които са от по-ниските прослойки, маргинали, но прави впечатление, че режисьорът ги счита за равни и подхожда към тях като такива. Освен това той не вкарва особен патос в образите на героите си и мелодраматизмът липсва в неговите филми. "И този стил много ми допада, защото мисля, че много рядко гледаме подобно кино,“ каза Нина Корнилева и добави, че въпреки че не всичките му герои са симпатични, Шон Бейкър успява да накара човек да изпитва емпатия към тях, гледайки филмите му. Интересно за режисьора е и че той има добър усет за подбор на актьорите, с които работи в проектите си; обикновено това са хора, които дори може да нямат опит до момента, но той успява от тях да изкара именно това – да са естествени пред камерата, което е един от ключовете за успеха му, смята още пиар експертът: "Защото много голяма смелост се изисква до Уилям Дефо да поставиш Бриа Винайт – момиче, което режисьорът намира в Instagram, и което с обучение от 3 седмици стои абсолютно наравно с Дефо.“

 

В един от по-старите му филми, "Старлетка“ (Starlet), ясно се вижда точно този талант да подбере добър актьорски екип, а неконвенционалният му начин и специфична техника на снимане, със странната си стилистика успяват да вкарат зрителя "в една безкрайно интересна и хомогенна вселена“. Вътрешната логика и хомогенност, които създава, се преплитат с присъствието на леката алтернативна, приказна реалност, която се появява в моментите когато не е много ясно какво точно ще се случи с героя, и той като че ли се потапя във въображението си.

"Анора“ е филм за личния избор и е с участието на Майки Медисън в главната роля. В него се разказва за различните перипетии, през които минава главната героиня в работата си като проститутка. С този филм Шон Бейкър иска да се свали стигмата от проституцията в един съвременен контекст на версията за Пепеляшка, като просто съвсем тънко да ти станат ясни някои неща без особени драми и без да ти се размахват някакви пръсти. Във филма, независимо, че започва като приказка и има комични, истерични и абсурдни моменти, се усеща и един тънък пласт на тъга, на невъзможността да бъдеш по-добре и на една илюзия за щастие. "Шон Бейкър те въвлича във филмите си все едно си там. Защото абсолютно неусетно той те запознава много добре с всеки един от героите си, така че ти да им вярваш. И всичко се случва естествено и финалът идва много натурално и докосва,“ добави пиар експертът.