Клаустрофобичните филми в киното са тези филми, които преобладаващо се развиват на едно и също място през почти цялото време, които се характеризират с някакво заплашително място за главния герой, което създава усещане за клаустрофобия. Това сподели кино коментаторът Павел "Пачето“ Симеонов в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов.

"Капанът“ (Trap) на М. Найт Шамалан е примерът от най-новите филми, излезли на големия екран, в който локацията играе съществено значение за същността и предаването на емоцията. "Едно от основните качества на филма е, че Шамалан много добре използва локацията – филмът се развива на концерт, на който присъства сериен убиец. И точно тази употреба на локация по интересен начин е най-голямата сила на филма. Вече с развитието на фабулата става откровено казано малко глупаво, но става глупаво по такъв абсурден начин, който някак си е част от ДНК-то на този тип филми,“ посочи той.

"Змийски очи“ (Snake Eyes) с Никълъс Кейдж, конспиративен трилър на режисьора Брайън Де Палма, е друг пример за развитието на сюжетната линия предимно на една конкретна локация – в случая боксов мач. "Начинът, по който е използвано пълно пространство с хиляди хора, за да засили клаустрофобичния ефект и това чувство, че си сред толкова хора, всеки от които може да е опасен, напомня на "Капанът“."

"Шамалан със сигурност е черпил вдъхновения от някои от похватите на Де Палма. Употребата на методи, като сплит диоптъра, където едновременно са на фокус няколко неща на екран, и някои от неговите много креативни и забавни за гледане похвати, са и част от причината "Капанът“ да е също по-скоро успешен филм, защото визуално много засилва точно това чувство за клаустрофобия.“

Алфред Хичкок е правил няколко филма, които идеално пасват на темата за клаустрофобични филми, като "Въжето“ (Rope), "Набери "У“ за убийство“ (Dial M for Murder), "Дамата изчезва“ (The Lady Vanishes), чието действие изцяло се развива във влак. "Филмът, който според мен е най-интересен пример за това, е "Задният прозорец“ (Rear Window). Интересното там е, че клаустрофобичната опасна територия всъщност е домът на главния герой. Това е един от най-великите филми на Хичкок,“ допълни кино коментаторът.

"Пришълецът“ (Alien) на Ридли Скот и "Нещото" (The Thing) на Джон Карпентър са научно-фантастични филми, където пространството според Павел Симеонов не е истински клаустрофобично, защото пространството, в което се развиват историите им, е огромно, "но понеже е безкрайно в своята празнота, така то отново става една бездна, в която героите да се изгубят“. Подобен паралел може да се направи с "Омразната осморка“ (The Hateful Eight) – уестърн филм на режисьора Куентин Тарантино. "Проблемът при него е, че не е един изолиран човек, е че са твърде много хора на това място и никой не знае на кого да вярва.“

"Паник стая“ (Panic Room) на Дейвид Финчър с Джоди Фостър и Форест Уитакър в главните роли е пример за клаустрофобия върху клаустрофобията – главните герои са затворени в сравнително малко пространство в една голяма къща, където е единственото място, където могат да оцелеят. Друг добър пример е и мистериозният трилър "Копой“ (Sleuth) с участието на Лорънс Оливие и Майкъл Кейн, който по-късно има и ремейк, в който "в едно тясно пространство двама души се опитват да се прецакат един друг“.

Клаустрофобични филми също са "Погребан“ (Buried) с Райън Рейнолдс, където вече клаустрофобията е максимална, тъй като главният герой е погребан жив с телефон, с който се опитва да извика помощ. "Скорост“ на Ян де Бонд пък е пример за филм, в който макар действието да се развива в една локация, което го прави клаустрофобичен до някаква степен, "но при него има постоянно движение, което го прави наистина интересен и уникален пример в този жанр,“ посочи още Павел Симеонов.