Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
От Фейсбук профила на журналистката Кристина Патрашкова. Тя също отдаде почит на легендарния ни актьор Иван Иванов.

Той беше различен. Един от малкото български актьори, които бяха вътрешно свободни. Говореше срещу сценаристи и режисьори, живееше бохемски и отказа да остарее на екрана.

Оттегли се в село край Панагюрище. Понякога ми се обаждаше късно вечер по телефона. Говореше за цветята в двора му, за стиховете, които пише. Звучеше странно, като човек, който не иска да се нагоди към този свят. Някак си бе в противоречие с морала му.

А бе кумир за поколения през 70-те и 80-те години. Докарваше момичета до истерия с "Всичко е любов“. Всеки на негово място би експлоатирал тази слава до край. Не и той. Във "Всичко е любов“ героят му казва нещо забележително: "Аз не знам какво е щастие. Знам така - ако човек иска нещо да се повтори, значи му е било хубаво“.

С Иван Иванов на екрана беше много хубаво. Сбогом, Иване – всичко е любов!