Един от най-светлите образи на социализма е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, приближени до нея – приятели, роднини и близки, още си спомнят с умиление за красотата и невероятния й талант, за магичното обаяние на великолепния й глас. Тя се казва Парашкева, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша. В следващите редове ние от "Българска история" разказваме нейния невероятен живот – как едно младо сърце пленява цяла България за изключително кратко време.

Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година, в квартал Княжево, София. Тя израства в големия град и още като ученичка за пръв път усеща атмосферата на сцената, пишат от "Българска история".

Слушателите изпадат във възторг, когато тя се качва на подиума и запява. Съвсем малка е, а гласът й покорява. След като завършва училище, съдбата не я повежда веднага по пътя на музиката. Няколко години работи в института за електрокари.

Певческият й талант обаче продължава да търси своята публика и по абсолютна случайност момичето се озовава в радиото. Там животът я среща с големия композитор Иван Стайков.

Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя учебен курс. Тя го завършва през 1966 година и едва на 20 години й се отдава възможност да издаде първата си песен. С помощта на "Студио 5" Парашкева изпява песента "Щъркелът пристигна пак".

Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Дарбата на момичето проличава – тя е самороден талант, който с лекота овладява всякакви стилове.

В близките години Паша се развива изключително много, а репертоарът й става все по-разнообразен и труден. През 1967 година тя печели трета награда на фестивала "Златният Орфей". Тази година е и много плодородна за  певицата. Малко по-късно се записва за участие във  Фестивала на забавната песен в Сочи и заминава за Русия. Там взема златен медал и музикантите в родината са удивени.

След завръщането си в България започва работа като щатна певица в оркестър "София". Благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва голям успех и придобива популярност в страните от социалистическия блок –  СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Германия.

Българските композитори с радост правят песни за младата изпълнителка. Сред тях са "Морето се завръща", "Пет часа", "Среща в неделя", "Остани" и др.

Софийското момиче е наричано от много от изтъкнати музиковеди "универсална певица". Тя има страхотни интерпретаторски умения в рамките на силовото и драматично пеене. Отличават се изпълненията й в трудната за пресъздаване стилистика на боса-нова, която се среща в песните "Попътен вятър", "Кажи ми“, "Утрото ще ни срещне пак“ и др.

Често момичето експериментира с творби на чужди, предимно италиански изпълнители, за да внесе разнообразие в собствения си репертоар. Известни са кавърите на Серджо Ендриго, Ориета Берти, както и този на Дъсти Спрингфийлд – бялата кралица на соула.

В последните две години от живота си заради упоритата си работа и великолепни постижения Паша получава най-голямото си признание. През 1970 година след конкурса "Златен елен“ тя грабва трета награда, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България.

През същата година отново на "Златният Орфей“ изпълнителката пее "Повей, ветре" и "Една българска роза", с които взема последователно голямата награда и първото място на конкурса. През следващата 1971 година песента "Dziwny jest ten świat“ на полски й донася постижение на международния фестивал в Сопот. За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на радиото, телевизията и "Балкантон".

Уви, скоро след огромния й успех голяма трагедия сполита България. На 21 декември 1971 година, 25-годишната изпълнителка заедно с оркестър "София" трябва да пътуват за Алжир, където има дни на българската култура. Съветският самолет, който извършва полета, току-що е излязъл от ремонт. Поправките му обаче не са извършени качествено. На летището в София машината набира скорост и излита. Появата на силен страничен вятър я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият двигател се откъсва и самолетът е обгърнат в пламъци. От 73-мата пътници смъртта си срещат 28, сред тях е и Паша.

Обгърнала България в цялата си любов, тя губи живота си едва на 25 година. Множество нейни почитатели присъстват на погребението й, като засвидетелстват уважението и любовта си към загиналата певица.

Година след трагедията голямата българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента "Птицата" с подзаглавие "В памет на Паша Христова". На 21 декември 1971 година от света си отива един уникален талант, който безспорно би могъл да  даде още много за своята родина.