Веднъж описан от The Guardian като "истинския Индиана Джоунс",  словенецът Иван Шпрайц е прекарал почти 30 години в проправяне на път през отдалечените зелени плетеници на мексиканския полуостров Юкатан в тресене на отдавна изгубените градове на маите, заровени дълбоко в джунглата.

През 2013 г. словенският археолог и неговият екип откриват неизвестен преди това град, датиращ от 8-ми век, който е бил погълнат от тропическите гори, наречени Chactún . Година по-късно откриват и още два града на маите - Лагунита и Тамчен, всеки от които включва пирамидални храмове, площади и сложно издълбани стели.

И все пак това не е последното откритие на Шпайц, предаде BBC.

В края на миналия месец археологът и неговият екип  откриха останките от древен, изоставен град на маите, дом на многобройни структури с пирамидални форми, издигащи се на повече от 15 метра и сгушени дълбоко в мексиканската екологична консервационна зона Balamkú. 

Той нарече мястото Ocomtún, което от юкатекски се превежда "каменна колона" заради множеството цилиндрични колони, разпръснати из селището. Керамиката, изследвана от мястото, показва, че вероятно е било обитавано между 600 и 800 г. от н.е. 

Заобиколен от обширни влажни зони, градът е построен на високо и се състои от "монументално ядро", обхващащо повече от 50 хектара. Освен пирамиди и каменни колони, екипът е открил олтари, три площада, доминирани от сгради и игрище за специалната древна игра на маите с топка. 80-метров акропол бележи северозападния ъгъл на града и е увенчан с друга пирамида, издигаща се на 25 метра над естествения терен. Има и още две пирамиди, високи по 15 метра.

"Тези градове бяха изгубени от времето. Никой не знаеше точно къде се намират", казва Шпрайц пред BBC Travel след откриването на Ocomtún.

"Но това всъщност беше последната голяма черна дупка на археологическата карта на централната низина на маите (съвременния централен полуостров Юкатан). Там нямаше нищо. Нямаше нито едно известно място в област, простираща се на около 3000 - 4000 кв.км." , коментира още археологът.

Картографирането на тази неизследвана досега черна дупка може да хвърли повече светлина върху това кои са били маите и какво е довело до драматичния им колапс.

Припомняме, че през 8-ми и 9-ти век маите внезапно започват да изоставят градовете си и тези някога велики мезоамерикански метрополиси, построени с помощта на изключително сложни научни и инженерни техники, мистериозно се разпадат. 

Шпрайц и други отдавна са размишлявали дали това се дължи на войни, продължителни суши, изтощаване на почвата, климатични промени или комбинация от фактори, но около 1000 г. от н.е. 

Защо Ocomtún има значение?

Преоткриването на всеки нов изгубен град на маите съдържа ценни улики за това как са живели и какво е причинило внезапното падение на цивилизацията.

Зоната Balamkú е почти непроницаема, като едно от местата с най-голямо биоразнообразие на Земята. Тя е дом на 86 вида бозайници, но на практика няма пътища, така че Шпрайц и екипът му са използвали Lidar.

Това е технология за лазерно сканиране във въздуха, която трансформира начина, по който археолозите провеждат изследвания в джунглите и разкриват древния свят на маите – за да картографират района. След като получат изображения от Lidar, показващи направени от човека промени в ландшафта, те си проправят път 60 километра през буйната растителност, за да стигнат до мястото.

"Това е меко казано много вълнуващо откритие!", смята д-р М. Катрин Браун, професор по антропология в Тексаския университет в Сан Антонио и известен учен на маите."След повече от 150 години изследвания в света на маите, това откритие показва силата на Lidar да разкрива обекти с такъв размер, както и важни подробности за тяхното оформление и градско планиране... Вярвам, че изследването на Иван ще хвърли светлина върху важни въпроси, свързани с възхода и падението на древните маи, както и с техния ежедневен живот.", допълни професор Браун.

Велизара Ангелова