Вероятно сте забелязали, че когато някой се прозява пред вас, е трудно вие да не се прозявате също. Това не е просто съвпадение – зад това поведение се крие удивителна наука.

Много неща в живота се случват без да ги разбираме напълно и прозяването е едно от тези любопитни действия. Може би си мислите, че прозяването винаги е свързано с умора или сънливост, но причината е много по-сложно от това. Всъщност прозяването не винаги е свързано с умора, нито непременно е признак на скука. Има научна причина защо често се прозяваме, когато видим, че другите правят същото.

Според доклад на Принстънския университет прозяването е свързано с регулирането на температурата на мозъка. Когато мозъкът ни се прегрее по време на умствена дейност, прозяването помага да го охладим и да стабилизира телесната ни температура. Интересното е, че прозяването се появява по-често през зимата, тъй като тялото се нуждае от повече кислород в по-студеното време.

Проучване от 2004 г., проведено в Психиатричната университетска болница в Мюнхен, изследва как прозяването може да се разпространи сред хората. Изследователите установили, че 50% от 300-те участници са започнали да се прозяват, след като са видели други да правят същото. Смята се, че това заразно поведение се предизвиква от активирането на огледалната невронна система в мозъка, която ни насърчава да имитираме другите.

Заразно прозяване

Това явление е свързано с концепция, наречена "заразно прозяване“, което е форма на несъзнателна социална мимикрия. Ето какво разбират изследователите защо сме склонни да се прозяваме, когато видим други да се прозяват:

Огледални неврони: Учените вярват, че огледалните неврони в нашия мозък играят ключова роля. Тези специализирани мозъчни клетки се активират както когато извършваме действие, така и когато наблюдаваме някой друг да извършва същото действие. Когато видим някой да се прозява, тези неврони се задействат, създавайки почти неволно желание да се прозяваме и ние.

Емпатия и социално свързване: Смята се, че заразното прозяване е свързано с емпатията. Проучванията показват, че хората с по-високи нива на емпатия са по-склонни да "уловят“ прозявка от някой друг. Това предполага, че прозяването може да има еволюционна цел за укрепване на социалните връзки и груповия синхрон.

Емоционално заразяване: Точно както емоциите могат да бъдат "заразни“ в група, прозяването изглежда е друга форма на несъзнателно емоционално или поведенческо отразяване. Това е фин начин, по който мозъците ни са свързани и реагират на другите.

Психологическо внушение: Простото мислене или четене за прозяване може да предизвика прозяване, което показва колко мощен е този психологически механизъм. Самото предложение за прозявка може да активира нашата собствена реакция на прозяване.

Интересното е, че не всички са еднакво податливи на заразното прозяване. Фактори като възраст, нива на емпатия и дори определени неврологични състояния могат да повлияят на вероятността някой да "хване“ прозявка от друг човек. Докато точната еволюционна цел не е напълно разбрана, изследователите смятат, че това явление може да има корени в нашата социална природа като хора, помагайки ни несъзнателно да се синхронизираме и да се свързваме с хората около нас.