Конят (Equus ferus caballus) е един от двата съвременни подвида на Дивия кон (Equus ferus). Представлява опитомен еднокопитен бозайник представител на семейство Коне.

Предците на съвременните коне еволюират преди около 45 – 55 милиона години от дребен многопръст тревопасен бозайник "хиракотерий", който е бил с ръст само 14 cm и тегло 5 kg, до едър еднокопитен представител днес. 

Одомашняването от хората започва преди около 6000 години, а до 3000 г. пр. Хр. конят се разпространява в различни краища на Земята. Представителите на днешния опитомен подвид са наследници на дивия кон, който свободно е обитавал първичните си местообитания. Самият термин "див кон" е неточен, но се използва, за да отдели конете от видове, които никога не са били одомашнявани. Такъв например е Конят на Пржевалски, който е вторият подвид на дивия кон.

От хилядолетия конят е редом до човека - в труд и по време на война. Допреди 150 години е бил основната теглителна сила. Днес конят е отстъпил от тези си роли, но затова пък често се използва за терапии - и при малки, и при големи.

Конете не разбират човешката реч, но това, което ги свързва с човека, са емоциите.

Конете са като децата - не робуват на интереси и нямат предразсъдъци, неслучайно те се разбират добре с децата и са склонни да ги пазят. От своя страна децата без страх контактуват с коне и често конят е този, който помага на деца с аутизъм, например. 

Конят усеща грижата и се доверява на ръката, която го успокоява, усеща кога му се говори с добрина. Конят вярва на човека, доверчив и му се подчинява.Това животно дава повече на човека, отколкото иска за себе си. 

Любопитното е , че конете разчитат и реагират на човешките лицеви изражения, което предполага, че разбират настроенията ни и е възможно дори да са съпричастни с нас, пише Discovery News.

Ново изследване, разкриващо как конете улавят човешки емоции, ги поставя в съвсем краткия списък на животни, за които сме установили, че разбират израженията на лицата ни. Досега такава способност е доказана само при кучетата.

"Възможно е конете да са развили тази способност по време на шестхилядната съвместна еволюция с хората или пък всеки кон да я развива индивидуално по време на живота си",  казва Ейми Смит от Университета в Съсекс, Великобритания. В изследванията си Смит и колегите й са използвали 28 коня от конюшни за яздене в Съсекс и Съри. На всеки кон е показана снимка на човек с различно изражение на лицето, отговарящо на определено настроение.

В публикация в журнала Biology Letters изследователите посочват, че реакцията на конете към ядосани лица е била ясно изразена. Те са гледали тези изображения предимно с лявото си око, тъй като дясното мозъчно полукълбо е специализирано в обработката на сигнали за заплаха. Данните от лявото око се обработват в дясното полукълбо.

"Това ни дава реална информация за начина на възприемане на ситуацията и доказва, че конете я приемат като отрицателна", обяснява проф. Карън Маккомб.

Опитомяването на коня най-вероятно е започнало в периода около 3500 г. пр.н.е. Първият източник на тази информация се основава на археологични находки, а вторият се позовава на сравнение на ДНК, взета от съвременни коне и на тази от кости и зъби на открити древни коне.

Най-ранните археологически доказателства за опитомяването на коня идват от обекти в Украйна, както и в Казахстан в находките на Ботайската култура (на името на село Ботай). Те са датирани приблизително от 3500 – 4000 г. пр.н.е.

До 3000 г. пр.н.е., конят е бил вече напълно опитомен, а от 2000 г. пр.н.е. се наблюдава рязко увеличение на броя на конските кости открити при разкопки в населени места на Северозападна Европа. Това показва, че одомашнените коне са вече разпространени в цяла Европа.

Ивестните български породи коне са : Дунавски кон, Плевенски кон, Източнобългарски кон, Каракачански кон, Делиормански кон,Български планински кон