"Крещящата мумия" е открита за първи път през 1935 г., когато археологическа експедиция открива дървен ковчег, намиращ се под гробницата на архитекта Сенмут, починал през 1464 г. пр.н.е.

В ковчега се намирало мумифицираното тяло на неидентифицирана жена, която носела черна перука и два пръстена от сребро и злато със скарабей - но това, което поразило археолозите най-много, било изражението ѝ.

С широко отворена уста, сякаш заключена в ридание, те я нарекли "крещящата жена".

Сега изследователите са използвали най-модерните научни техники, за да изследват мумията и да научат повече за живота и смъртта ѝ.

Усъвършенстваните техники за сканиране разкриха, че жената е лежала с лице нагоре, с изпънати крака и ръце, сгънати над слабините.

Липсват ѝ няколко зъба - вероятно загубени преди смъртта - и приживе е била висока около 1,54 м.

Според компютърната томография към момента на смъртта си тя е била на около 48 години и е страдала от лек артрит на гръбначния стълб.

Анализът разкрива, че крещящата жена е била балсамирана с хвойна и тамян - скъпи материали, които е трябвало да бъдат внесени в Египет.

Рядкостта и цената на материалите за балсамиране изглежда изключват възможността процесът на мумифициране да е бил небрежен и балсаматорите просто да са пропуснали да затворят устата ѝ - казват изследователите.

Д-р Сахар Салим, един от авторите на изследването от университета в Кайро, заяви: "Крещящото изражение на лицето на мумията в това изследване може да се тълкува като трупен спазъм, което предполага, че жената е умряла с писъци от агония или болка".

Кадавърният спазъм е рядка форма на мускулна скованост, която обикновено се свързва с насилствена смърт при екстремни физически условия и силни емоции.

"Крещящата жена е истинска капсула на времето за начина, по който е умряла и е била мумифицирана", добави д-р Салим.

Откритията, публикувани в списание Frontiers in Medicine, показват също, че не е имало очевидна причина за смъртта, съобщи vesti.bg. 

Мумията е открита и с все още налични мозък, диафрагма, сърце, бели дробове, черен дроб, далак, бъбреци и черва.

Това е изненада, тъй като класическият метод на мумифициране в Новото царство - между 1550 и 1069 г. пр.н.е. - е включвал премахването на всички подобни органи с изключение на сърцето.