Гай Юлий Цезар е една от най-влиятелните фигури в историята и е изключително силно вдъхновение за различни по стил произведения в историята на изкуството. Тази легендарна и противоречива личност е с огромно влияние генерално върху европейската цивилизация, успешно преминавайки през всички епохи и достигайки съвремието, като образът на пълководеца се превръща в своеобразно огледало на съвремието. Това каза в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов театроведът, изследовател и преводач Миряна Димитрова.

Има две линии, по които може да се опише римският владетел – едната е тази, която Цезар собственоръчно създава със своите "Записки“ за военните си кампании, в които с изключителната си реторика и ясен, елегантен стил изгражда идеализиран образ на военачалника. Паралелно с това върви една друга линия и тя е на историографията, която приземява образа на държавника Цезар. "И когато тези две паралелни линии се съчетаят и се съберат, се получават прекрасните произведения на изкуството, в които участва образът на Цезар.“

Един от първите филми за Цезар е от средата на 50-те години на режисьора Джоузеф Манкевич – "Юлий Цезар на Уилям Шекспир“, в който образът му е представен по-скоро като алегория за едно определено състояние на обществото и на политиката, като основният конфликт във филма е между Брут и Антоний. "Това не е епитома на представянето на историческата личност Цезар, защото все пак минавайки през призмата на Шекспир, имаме различни усложнения към сюжета и към самото представяне на образа Цезар.“

Десет години по-късно Манкевич създава суперпродукцията "Клеопатра“, в която Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън се превъплъщават в образите на Клеопатра и Марк Антоний. "Филмът е несъмнена класика, несъмнено въплъщава много точно тази пищност и екзотика, свързани с Клеопатра,“ каза изследователят и посочи, че исторически погледнато в "Записки за Гражданската война“ Цезар споменава два-три пъти Клеопатра, когато разказва за действията си в Египет, но това няма нищо общо с това, което ние познаваме като сюжети от киното. "Този момент на приземяване на Цезар, показването все пак на неговата човешка същност в киното, много често е чрез женското начало. Филмът е прекрасен пример за историята, превърната в изкуство,“ посочи Миряна Димитрова.

Филмът "Цезар и Клеопатра“ от 1945 г. с Клод Рейнс и Вивиан Лий в главните роли, по пиесата на Бърнард Шоу, е важен, защото се появява в един повратен момент от европейската история, края на Втората световна война. "Това е момент, в който започва детронирането на Цезар като голяма фигура, като харизматичен лидер по логични причини – след войната цялото общество в Европа вече губи своите илюзии, вярата в харизматичния лидер като такъв. Самият Шоу е бил голям почитател на авторитаризма и се възхищава на Цезар, и не е харесвал Шекспировия Цезар. Донякъде това е неговият отговор към тази връзка между Цезар и Клеопатра, която в случая не е любовна. Това е съвсем друг тип динамика на отношенията,“ разясни тя.

Образът на Цезар се появява и в пародийния филм "Давай, Клеопатра“ от поредицата Carry On, която е характерна с окарикатуряването на клишетата. Във френския комиксов поп-културен феномен "Астерикс“ Цезар е изключително важен персонаж, на който е базиран и филмът "Астерикс и Обеликс срещу Цезар“. "Самият Астерикс е много интересен културен феномен, който се появява в края на 50-те години на миналия век, пак в следвоенна Европа и до голяма степен в търсене на френската идентичност.“

В сериала "Рим“ образът на Цезар е изигран много добре от Киърън Хайндс. "Самият сериал е много силен отново с идеята за приземяване на всички, не само на Цезар. Рим вече не е онази бляскава, мраморна, огромна античност, която ни представя Манкевич. Тук имаме мръсен и пренаселен град, шарен, но същевременно и много по-близък, много по-органичен. И това мисля, че е признато и от критици, и от публика,“ подчерта изследователят.