Минимализмът възниква като продължение на модернизма в края на 50-те години на ХХ век, като основната му идея е чрез малкото да се покаже повече. Проявления на минимализма като естетика се наблюдават във всички познати видове изкуства, включително и в седмото изкуство – киното. Това коментира кино коментаторът Николай Дюлгеров в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов

Основната особеност на минимализма в киното, която изпъква над останалите, е композицията на филма, на която се обръща повече внимание, като кадърът става малко повече картина. Минимализмът може да е много различен и според културата, в която се възпроизвежда. Например европейските минималистични филми са по-различни от азиатските.

Минимализмът е пропит в изкуството на Япония, като пример за минимализма в киното е филмът "Токийска история“ от 1953 г. на режисьора Ясуджиро Озу, чието творчество е повлияло на много съвременни режисьори. Озу се смята за един от най-типичните и традиционни японски режисьори, за разлика от Акира Куросава, който е по-космополитен. Във филмите на Озу се усеща някаква приемственост от по-минималистичните театрални японски изкуства, които са повлияни от дзенбудизма. Озу използва интересен подход за пресъздаване на картината във филмите си – използва статични кадри, като камерата при него се движи много рядко. Друг важен способ при филмите на Озу е, че героите му често говорят, гледайки към камерата. Тези два способа заедно ни карат да се чувстваме малко повече част от сцената като зрители, обясни коментаторът.

 

"Озу е може би най-универсалният режисьор, защото в неговите филми се набляга на по-обикновени истории, няма толкова драма. "Токийска история“ може би, както и самият Озу признава, е един от по-драматичните неговите филми, но пак тази драма е доста минималистична. Някак си Озу успява да направи интересна една обикновена история – той успява да вземе една универсална семейна сцена и да я направи на филм,“ посочи Николай Дюлгеров.

"Токийска история“ разказва за възрастна двойка, която пътува до Токио, за да посети своите вече пораснали деца. Във филма се набляга върху интеракциите между различните поколения. "От една страна може да кажем, че това е филм за остаряването, от друга страна може да кажем, че е филм за отношението между поколенията, но в един по-японски контекст,“ поясни той.

Дюлгеров обясни също, че макар филмът почти да не засяга темата за Втората световна война, тя присъства в неговия контекст и маркира промените, които настъпват в Япония след нея: "И това може да се види във филма като своеобразна критика към това променящо се традиционно японско общество. Това бягство от традиционното в японското общество бегло може да се усети във филма, но се усеща на много места.“

Въпреки че "Токийска история“ не е бил най-харесвания филм при излизането му през 1953 г., той устоява на времето и е релевантен на абсолютно всяка една епоха, смята още Николай Дюлгеров. Неслучайно през 2012 г. филмът е избран за един от най-великите на всички времена при гласуване, при което режисьори гласуват през платформата на списанието Sight & Sound.

Други много добри минималистични филми са: "Изгубени в превода“ (Lost in Translation) със сценарист и режисьор София Копола, "В настроение за любов“ (In The Mood For Love) на хонконгския режисьор Уонг Кар-вай, иранският филм "Вкусът на черешата“ на Аббас Киаростами, както и "Паднали листа“ на Аки Каурисмаки.

Повече можете да чуете в утрешното предаване "Сториборд"!