Лютите чушлета отдавна са неизменна част от българската кухня, както и от много други кулинарни традиции по света. Макар че за някои хора мисълта за хапка пикантна храна може да предизвика стрес, има истински почитатели на лютото, които не само го търсят, но и обичат да експериментират с различни видове пикантни вкусове.

В студените зимни месеци, почитателите на лютото не сядат на масата без бурканче с чушлета. Съчетаваме ги с различни ястия – от салата, през боб до кисело зеле с месо.

"Фокус" ви предлага две рецепти, взаимствани от сайта gotvach.bg.

Люти чушлета с мед

Необходими продукти:

– люти чушки - количество по желание

– моркови - по 1 морков на буркан

– целина - количество по желание

– черен пипер - зърна

– оцет

– захар - 1 с.л. равна на буркан

– сол - 1 с.л. равна на буркан

– мед - 1 ч.л. на буркан

Начин на приготвяне:

Почистените лютите чушлета изпечете или изпукайте на плоча.

Още горещи ги пълнете в буркани, като добавяте скилидки чесън, кръгчета моркови, парченца целина, захарта, солта, меда по 2 с.л. олио на буркан по желание.

Допълнете бурканите догоре с оцет.

Затворете с капачки и стерилизирайте за 10-15 минути.

Лютите чушлета с мед са готови.

Второто ни предложение е за сурови люти чушлета в буркан /тип шипка/

Необходими продукти за малко бурканче:

– чушки-шипки - 1 шепа

– сол - 1 ч.л.

– захар - 1 и 1/2 ч.л.

– оцет - пълним до 1/2 буркан

– магданоз - няколко стръка, по желание

Начин на приготвяне:

Набираме от градината или купуваме от магазина шарени люти чушлета шипки - жълти, оранжеви и червени. Поотрязваме дръжките им и старателно ги измиваме.

Според количеството чушки определяме броя буркани, които ще са ни необходими - горе-долу 1 шепа чушлета за 1 бурканче. Използваме малки бурканчета, на които пише 270 г. Измиваме ги и подсушаваме с хавлиена кърпа. Много е важно да сме сигурни, че капачките на всички буркани не превъртат, а точно и стабилно пасват.

Нареждаме в бурканчетата равномерно жълти и червени чушки - нито много, нито малко, след като сме напълно сигурни, че са люти. Сипваме във всяко бурканче: 1 лъжица сол + 1 и 1/2 лъжица захар. Отгоре можем да добавим няколко стръка магданоз - по желание.

След това пълним с винен оцет до средата на бурканите и доливаме с вода. Затваряме стабилно капачките, така че да сме сигурни, че няма да потекат. Затягаме хубаво и разклащаме всяко бурканче няколко пъти, за да се опознаят всички съставки. Препоръчително е по 1 път на ден да се разклащат и да се съхраняват на хладно и тъмно място.

След около 3-4 седмици чушлетата са готови за консумация! След първата или втората седмица има вероятност маринатата да придобие лека мътност, която всеки ден при разклащането се избистря.

И да се върнем на началото. Защо някои хора не могат да понасят лютото, докато други са пристрастени към него?

Основният "виновник" за усещането на лютивина е веществото капсаицин, което се намира в различна концентрация в лютите чушки. Когато консумираме нещо люто, капсаицинът се свързва с рецепторите за болка в устата ни (по-конкретно, с рецептора TRPV1). Тези рецептори обикновено се активират при високи температури, така че когато ядем нещо пикантно, мозъкът ни регистрира усещането за парене, което е всъщност форма на болка.

Интересното е, че въпреки тази "болезнена" реакция, много хора се наслаждават на лютото. Това може да се дължи на факта, че тялото реагира на болката, произвеждайки ендорфини – хормони, които ни карат да се чувстваме добре. По този начин някои хора започват да асоциират лютото с положителни емоции и дори развиват поносимост към по-големи количества капсаицин.

От друга страна, има хора, които не обичат лютото и избягват всякакви пикантни храни. Това може да се дължи на генетични фактори – рецепторите при тези хора може да са по-чувствителни, което прави изживяването на лютото по-интензивно и неприятно. Също така, културните и социални влияния играят роля – ако човек е израснал в среда, където пикантните храни не са били популярни, той може да няма развит вкус към тях.