Психолозите разполагат с различни инструменти за измерване на нерешителността. Един от най-разпространените въпросници, скалата на Фрост, изисква от участниците да оценят поредица от твърдения по скала от 1 (категорично несъгласен) до 5 (напълно съгласен).

Те включват: 

-Опитвам се да отлагам вземането на решения

-Трудно ми е да планирам свободното си време

-Често се притеснявам да не направя грешен избор

-Изглежда, че вземането на решение за най-тривиалното нещо ми отнема много време

Използвайки тази скала, психолозите са показали, че нерешителността често е продукт на перфекционизъм . Перфекционистите се страхуват от срама или съжалението, които могат да дойдат с грешния избор – и затова отлагат вземането на решения, докато не се почувстват сигурни, че правят добър избор, предадоха от BBC. 

Разочарованието, което това носи, може да бъде пречка за щастието. Колкото по-високи са резултатите на някого по скалата по-горе, толкова по-нисък резултат ще има по показателите за удовлетвореност от живота, според проучване на Ерик Расин, професор по психология в университета Еразъм, Холандия. Те са по-малко склонни да подкрепят твърдения като например "условията на живота ми са отлични" или "ако можех да преживея живота си отново, не бих променил почти нищо".

От тези резултати нерешителността би изглеждала като напълно нежелана черта. Скорошни изследвания обаче показват, че борбата да се стигне до бързо заключение, може да има и положителна страна, тъй като предпазва хората от някои важни когнитивни пристрастия. 

Доказателствата за тези ползи идват от скорошен доклад на Яна-Мария Хонсбен, докторска изследователка, и Ирис Шнайдер, професор по социална психология, в TU Dresden (Technische Universität Dresden). 

Вместо да използват скалата за нерешителност на Фрост, Хонсбен и Шнайдер се съсредоточиха върху мярка за "амбивалентност на чертите" , която разглежда по-конкретно мислите и чувствата, които са в основата на нечия преценка и вземане на решения. Хората са помолени да оценят твърдения като: 

-Мислите ми често са противоречиви

-Често се чувствам раздвоен между две страни на един проблем

-Понякога, когато мисля за дадена тема, почти се чувствам сякаш физически превключвам от една страна на друга 

"Ако тези твърдения резонират с нас, тогава вероятно имаме висока амбивалентност", казва Хонсбен. 

Както може да очаквате, тези с висока амбивалентност на чертите отнемат повече време, за да вземат решения. Но Hohnsbehn и Schneider откриха, че те също са по-малко склонни към пристрастия, когато стигат до преценките си. 

Това изследване е добра новина ако някога сте се чувствали нетърпеливи от неспособността си да вземете бързо решение. 

Една проста стъпка може да бъде да зададете времеви лимит за вашето окончателно решение, така че да не прекарвате твърде много време в обмисляне на различните опции, без всъщност да придобиете нови прозрения. В зависимост от вида на проблема, с който се сблъсквате, Hohnsbehn предлага дори да обмислите да го превърнете в поредица от задачи – като например да посветите два часа на търсене на нова информация, например, преди да отделите известно време за обсъждане.