Герой на новия епизод на подкаста "Храмът на историите" е поетът и драматург Недялко Йорданов. В интервю за NOVA, той си спомня за песните, своя баща, детството си и любовта.

"От всичките си 1200 стихотворения, които съм писал, поне 100 има, които са посветени на любовта", споделя той. Признава, че въпреки че е на 85 г., все още се усеща като на 16. А това, което му помага, е поезията – неговото "лекарство за душата".

Спомените за баща му

Недялко Йорданов разкри спомените си за своя баща, който също е бил поет. "Обвинен от фашистите, убит от комунистите. Помня с майка ми му носихме дрехите, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем", връща се в детството си поетът.

"Кръстиха кораб на неговото име, улица на неговото име. След това ги прекръстиха, после ги върнаха. Дойде 10 ноември отново ги отмениха", допълва Недялко Йорданов.

Въпреки че баща му си отива в много ранен период от живота му, Недялко наследява желанието и способността да пише поезия именно от него.

"Първото ми стихотворение беше именно за него. 7- годишен бях, когато го написах. Той ми е вдъхновителя", казва Недялко Йорданов.

Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което баща му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. "Тогава той казва: "Няма страшно". Текстът е такъв: Та нали смъртта е един миг, а животът – процес", цитира Недялко.

Недялко Йорданов към спомените за създаването на една от емблематичните му песни – "Момчето, което говори с морето", написана върху мелодия на композитора Константин Ташев.

"Имаше един конкурс – "Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора". На Коцето казах: "Има момче от Айтос - Панайот Панайотов. Той сега пробива, пее много хубаво", спомня си възникването на идеята Недялко. Споделя, че и той самият продължава често да говори с морето. "От май до ноември всяка година аз съм си в Бургас", разказва Недялко Йорданов.

Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да вярва в доброто у хората. "Човекът е направен от кал и от слънце. У някой слънцето преобладава, у други - калта, но ги има и двете съставки. У всеки човек", споделя той с Мон Дьо.

Едно от най-големите му вдъхновения е неговият личен живот – любовта. Смята, че третата любов – тази с актрисата Ивана Джеджева е истинската. Тази, която макар и от над 50 години, продължава да става "всяка година по-интересна".

Макар и постоянно заедно в театъра и в живота, любовта на Недялко и Ивана не е била винаги лесна. "В началото се искаше голяма смелост, защото нашата любов беше незаконна", спомня си той за изненадата при новината за връзката между актрисата и драматурга на театъра.

Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са. " Аз се възхищавам на храбростта, на смелостта, на това, което правят", заявява той и споделя, че тримата често спорят помежду си по въпросите от бита.

Той заяви, че не размишлява по въпроси, свързани с това какво ще остане зад него, какво ще пише в историята. "Нямам такава мисъл, с която да си тръгна, нямам още и не мисля да си тръгвам. Имам една книга - предпоследната, която се казва "Не ми се тръгва"., споделя Недялко Йорданов.

Иска обаче това, което е писал и създавал, да остане интересно на хората и да се връщат отново към него. "Да четат това, което съм написал, дълго време. След време да види как съм рецитирал, как съм писал, режисирал, пял", заявява Недялко Йорданов.