Недялко Йорданов за Тодор Колев: Не искам и не смея да отида да видя паметника му в родния му град
©
"Скъпи приятели, имах един страшно близък приятел, който играеше в няколко мои пиеси и с когото се запознах в далечната 1966 година в Шуменския театър. Казваше се Тодор Колев.Трудно ми е да ви преразкажа какво представляваше през годините и до самата му смърт нашето приятелство. Не искам и не смея да отида да видя паметника му в родния му град. Иска ми се само да чуете и прочетете една от моите песни, които му подарих и които той пееше по-изразително от мен. Това беше песента за незаконната любов, посветена на любовта ни с Ивана.
ПЕСЕН ЗА НЕЗАКОННАТА ЛЮБОВ
Под звездите стари
край морето
ние сме самички
под небето,
ние сме случайни,
несвободни,
необикновени,
незаконни.
Има нещо тъжно
и нетрайно
в нашето опасно
място тайно –
в ресторанта малък
и безлюден
келнерът ни гледа
тъй учуден.
Келнерът е свикнал
да ни чака
и да ни сервира
два коняка.
Той не ни разпитва,
той се сеща,
че е непривична
нашта среща.
Часовете бързат
тихи и жестоки,
за да ни отпратят
в две посоки,
за да ни разкрият
истината всъщност
с цялата нелепост,
с цялата й същност.
Келнерът е свикнал,
и разбира,
празните ни чаши
не прибира,
той не ни разпитва,
той се сеща,
че е непривична
нашта среща.
Под звездите стари
край морето
ние сме самички
под небето,
ние сме случайни,
несвободни,
необикновени,
незаконни.