Поетът Недялко Йорданов също изказа своя коментар относно пиесата "Оръжията и човекът" от  Джордж Бърнард Шоу. Тя е постановка на Джон Малкович и ще се играе на 7, 8 и 9 ноември в Народния театър.

Според Нешка Робева пиесата е срамна и унизителна за българите.

Недялко Йорданов е с коренно противоположно мнение. Според него пиесата прави известна по цял свят България със своите симпатични и интелигентни герои и е една своеобразна реклама за страната ни.

Ето цялото мнение на Йорданов от фейсбук профила му:

"Ще направя каквото зависи от мен да не се допусне този срамен акт – да се бойкотира и спре една прекрасна пиеса, не резил, а реклама за България.

ЩЕ БЪДЕ РЕЗИЛ ЗА БЪЛГАРИЯ

Не обръщах сериозно внимание на това, което се случва с постановката на пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът“, режисьор на която е световно известният Джон Малкович. Не гледах сериозно на откъслечните призиви /дори на близки хора/ да се бойкотира премиерата. Смути ме обаче, декларацията на Съюза на писателите против пиесата като антибългарска, подиграваща се с нашата нация.

Разбира се, че ще отида да гледам спектакъла на големия режисьор в нашия национален театър.

Но добре, че се погрижих да намеря самата пиеса, издадена в отделна книга през 2018 година в Университетското издателство "Свети Климент Охридски“.

Прочетох пиесата и останах поразен от инсинуациите, които се разпространяват за нея.

Това е една пиеса, която не само че не унизява моите сънародници, а напротив – показва ги като интелигентни хора, способни на тънки чувства и усещания, попаднали в една класическа ситуация в световната драматургия – любовта с всичките ѝ сложности, перипетии и обрати.

Това не са глупаците от "Криворазбраната цивилизация“, нито простакът бай Ганьо, за който ще напиша още нещо, макар че действието става горе долу по едно и също време – краят на 19 век.

Самият факт, че един от най-големите световни драматурзи на всички времена е написал пиеса , в която действащите лица са шест българи Катерина, Райна, Лука, Никола, Петков, Сергиус /Саранов/ и един щвейцарски офицер вече е уникален факт, който говори за световното внимание към току що освободената ни родина, която е спечелила първата си война съвсем наскоро след освобождението си.

Ето как започва пиесата с диалог меду майката Катерина и дъщерята Райна.

Катерина:

Чудесни новини! Имало е битка!

Райна:

/очите ѝ засияват/ Ах!

Катерина:

Победоносна битка! Край Сливница. Спечелена от Сергиус.

Райна:

/в радостен изблик/Ох, майко! /изведнъж се сеща/ Татко в безопасност ли е?

Катерина:

Разбира се. Той ми изпрати новините.Сергиус е героят на деня. Идолът на полка.

Навсякъде в пиесата на Шоу, се възхваляват българските войници и офицери, макар че не това е основната тема.

Странно ми е от къде се появиха такива изцяло фалшиви и внушени от някъде писания, че авторът се е гаврел със Сръбскобългарската война.

Точно обратното. Той симпатизира на своите герои военни участвали и спечелили войната.

Най-неприятната инсинуация, която явно е възмутила доста хора, които хабер си нямат от пиесата е тази, че българинът бил нечистоплътен и неграмотен.

Това е една реплика на героинята Райна, която се хвали че има библиотека, каквато никой друг няма. И една кратка дискусия трябва ли да се мият редовно ръцете.

И всичко това в една съсем безобидна и шеговита форма от страна на Шоу, който включва в "проблема“ и своите сънародници. Който иска може да го намери единствено на страница 53 от всичките 149.

Искам да се обърна към възмутените от Бернард Шоу. Защо не разрушите паметника на Алеко.

И съответно паметника на Славейкови – баща и син. Нали на Петко Рачов Славейков принадлежи куплета:

"Не сме народ, не сме народ, а мърша

пак ще кажа и с това ще свърша.“

Защо не прочетете отново Алеко Константинов и развитието на бай Ганьо като политик, написани сякаш за днешния ден "Бай Ганьо прави избори“.

Ужасно съвестно ми е, че до сега безучастно съм присъствал в този изкуствено създаден проблем с постановката на уважавания от мен режисьор Джон Малкович в Народния театър.

Разбирам какво му е сега – на него и съответно на директора на театъра под заплахите от демонстрации и едва ли не нахлуване в салона по време на представлението.

Това би било международен резил за България.

Страната, която преди повече от 100 години един велик драматург прави известна по цял свят със своите симпатични и интелигентни герои", допълва Йорданов.