Днес, 11 юни, се навършват 120 години от рождението на един от най-значимите български поети - Атанас Далчев. 

Той е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет. Никога не се приспособява към идеологически и политически принуди

Признат ерудит с изключителна хуманитарна култура, Далчев никога не се поддава на идеологически и политически принуди. Живее повече от скромно, без да се оплаква, изолира се от негативните явления. Запомнен е с моралната си безкомпромисност, с която се разграничава от "лъжата, угодничеството, интригантството, заговорничеството, груповщината, умишленото изопачаване“

Любов

Над старото тържище ален

бе залезът като домат

и все тъй строен, все тъй млад

стоеше бедният хамалин.

 

Засипваше дрезгавина

очите, веждите му вече,

но не дойде и тази вечер

зеленооката жена,

 

която го веднъж повика

с очи, със поглед, без слова

и зарад тежкия товар

му заплати една усмивка.

 

Да би дошла и тази нощ…

да би му станала невеста…

до гроба би я носил весел

на гръб в широкия си кош.

 

И всеки гвоздей от обущата му

би грял в нощта като звезда,

когато долу през града

към къщи с нея ще се спуща.

 

Сънуваше ли? Сам в света,

хамалинът стоеше влюбен.

И мракът от лика му груб бе

изтрил и сетната черта.

 

1927 г.