Наричат този зеленчук "сицилианската теменужка", отличен антиоксидант е, а днес "Фокус" ще ви разкаже за него. Става дума за лилавия карфиол, който расте в Италия, и не е по-лош от обикновения, но цветът му е доста необичаен. Този зеленчук е кръстоска между броколи и обикновен карфиол . Използването му в кухнята е много естетично и красиво, защото позволява да се приготвят гарнитури, супи и пюрета с характерен виолетов цвят. В Сицилия лилавият карфиол все още е нишов продукт и се отглежда главно в органични ферми.

Богат е на фибри и витамин С, както и на витамин К и А, както и от група B, а също и селен, които укрепват имунната ни система. Зеленчукът е отличен антиоксидант. Предотвратява запушването на кръвоносните съдове, образуването на кръвни съсиреци и сърдечни заболявания.

Той има флавоноидни съединения, наречени антоцианини, които му придават лилав цвят и за които се счита, че могат да помогнат за регулиране на нивата на липидите и захарта в кръвта, както и да помогнат за намаляване на риска от рак. Богат е на дъбилни вещества и е подходящ за ядене в суров вид.

Карфиолът се състои от 92% вода, 5% въглехидрати и 2% растителен протеин. В 100 грама суров продукт има 25 ккал, което го прави идеален за нискокалорийно хранене. Може да се съхранява до една седмица в хартиен или найлонов плик в хладилника. След като се сготви, карфиолът трябва да се изяде в рамките на два до три дни.

Предполага се, че сотирането или печенето запазват повече хранителни му вещества, отколкото варенето на пара. След като се задуши или изпече, карфиолът може да се яде такъв, какъвто е, или да се включи в друго ястие. Често се ползва като съставка в различни крем супи, пюрета, хайвери и разядки. Лилавият карфиол изглежда произхожда от Сицилия, от местна популация от карфиол, известна като Violetto di Sicilia. Лилавият цвят не произлиза от генетични мутации, а от селекция, направена от човека по естествен начин. Лилавият вариант е особено разпространен в Южна Италия и Южна Африка. 

Има различни видове карфиол, които се различават най-вече по цвят. Белият карфиол е най-често срещаният, оранжевият сорт се среща само в определена почва в Канада и съдържа повече витамин А от белия. Зеленият карфиол може да се намери главно в Европа и САЩ. Както вече споменахме, карфиолът е много богат на диетични фибри, които помагат за поддържане на храносмилателната система здрава. Наличието на глюкорафин е друго свойство на карфиола и помага за предотвратяване на рак на стомаха, както и на язви. Съдържа голямо количество антиоксиданти и следователно помага в борбата със сърдечно-съдовите заболявания. Карфиолът има способността да елиминира ензимите, причиняващи рак. Той действа противовъзпалително и помага за предотвратяване на артрит и затлъстяване.

В Катания пошираният карфиол се използва и за пълнеж на scacciata. Това е селски сладкиш, приготвен в каменна пещ, с различни гарнитури вътре. Много предпочитан е този сладкиш на Бъдни вечер и Нова година. Има много вариации, а именно с броколи, с тума и аншоа, с рикота, с картофи, лук, черни маслини, първокласно овче сирене.