Библейската книга "Битие" посочва върховете на планината Арарат като мястото, където спира Ноевият ковчег. Смята се, че става въпрос за едноименния връх (вр. Арарат) в Арменското плато, който се намира в днешна Североизточна Турция.

А археологическите следи ни отвеждат в с. Арени, Армения, където е открита най-древната винарска изба, датирана на 8 000 години. В нея са открити гроздови семена, лозови клонки, ципи от пресовано грозде, древна винена преса и огромна глинена вана, вероятно използвана за ферментацията.

Виното на траките

Древногръцкият мит разказва, че тръгвайки от Арарат, Дионис пренесъл коренче от лоза първо в Тракия. Наричан от траките Загрей (или Сабазий), те го почитали като бог на виното, опиянението, мимическото представление, лудостта, превъплъщението.

В култа към сина на Великата богиня майка, виното и огънят имат основна роля. Правене на вино се възприемано като символичен разказ за живота и страданията на божеството. Обработката на гроздето било тайнство, по време на което се пеели тъжни и монотонни песни, приличащи повече на оплакване. Мачкането и късането на плода се асоциирали с разкъсването на Загрей от титаните.

Тракийските царе, включително Терес, Ситалк и Сефт, вдигали наздравици с вино, за което свидетелстват следите от него, намерени по изящните ритони, част от Панагюрското и Боровското съкровища.

Виното в българската традиция

Традициите и обичаите, свързани с виното, са силно застъпени в българската народна култура. “Гроздето се наслаждава на едно високо религиозно уважение, почти равно на пшеницата", установява Димитър Маринов, основател на Национален етнографски музей (днес Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН).

Самият кръговрат на живота е пресъздаван чрез обреди, извършвани с вино - от захранването (попара от хляб и вино давана на малките деца) през сватбата до погребението. И всички те разкриват приемственост между тракийския Загрей и християнския светец Св. Великомъченик Трифон, честван от Православната църква на 1 февруари, 14 февруари стар стил. (Народният празник Трифон Зарезан се празнува от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари.)

Трифон Зарезан

В цялата етническа територия на България светецът се почита като покровител на лозарството и винарството. На неговия празник, наричан Трифон Зарезан, Трихун, Трифон чипия, се извършва ритуално зарязване на лозите. Още в ранно утро мъжете се отправят тържествено към лозята. Всеки стопанин, пристигнал в лозето си, се обръща към изгрева и се прекръства три пъти. Едва след това отрязва първите пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъдника, пише nationalgeographic.bg. След този ритуал, зарязването може да продължи.

Когато приключат работата си, лозарите сядат на обща трапеза сред лозята, където си избират "цар“, наричан Трифон. Най-възрастният мъж поставя в средата на трапезата китка босилек, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки, като подканя: "Който е честит, да вземе китката и да стане цар на лозята!“ Този, който я вземе приема поздравления от останалите с "Честито ти Трифонство!“ или "Честито ти царство!“ На главата му лозарите поставят "царска“ корона, направена от първите отрязани лозови пръчки. И като качват своя цар на каруца, теглена от тях самите, обикалят ритуално лозята. По време на шествието цар Трифон благославя да се роди повече грозде и да има много вино (Р. Попов).

 

След това дружината се връща в селото, като носи своя цар на рамене и така обхождат къщите. Навсякъде стопаните ги черпят с вино, ракия и баница. Вечерта царят кани всички мъже в дома си, където им устройва богата гощавка. Лозарите вярват, че ако царят и свитата му не си хапнат и пийнат подобаващо, реколтата от грозде и вино ще е слаба.